Горящият поглед на Мунтасем хан се заби в очите му. Подобното на череп лице си изкриви в отвратително подобие на усмивка.
— Сърцето защитава наистина… но само онзи, който знае как да извика силата му! — изсмя се сатрапът, докато Конан се опитваше да събере отново сила в безчувствените си крайници.
Конан стисна челюсти и мрачно се бореше, с всичката си дивашка сила срещу нахлуващата вълна на студа и зловонната тъмнина, която се изливаше в черни лъчи от демоничния кристал и бавно обхващаше съзнанието му. Силата изтичаше от ръцете му както вино от разсечен мех, той падна на колене и се свлече в основата на пиедестала. Почувствува как съзнанието му се свива в една малка, самотна светла точка, загубена в огромната пропаст на ревяща тъмнина и последната искрица на волята му потрепва като пламък на свещ в буря. Загубил надежда, но с ожесточената, неизкоренима упоритост на дивака, то продължаваше да се съпротивлява…
7. Сърцето и Ръката
Разнесе се женски писък. Изненадан, Мунтасем хан трепна от неочаквания звук. Вниманието му се отклоно от Конан… фокусът се загуби… и в този кратък миг тънката бяла фигурка на голо момиче с тъмни, блестящи очи и развята коса бързо изтича иззад сянката на една колона до безпомощния цимериец.
През бушуващата около него мъгла Конан вдигна поглед към нея. Хилдико?
Бърза като мисълта, тя коленичи до него. Бялата й ръка се мушна в кесията на кръста му и се появи отново, обхванала Сърцето на Тамуз. Тя леко скочи на крака и хвърли талисмана към Мунтасем хан.
Той го удари точно между очите с тъп звук. Със замъглен поглед тялото му, от което сякаш бяха изчезнали костите, се свлече в тапицираната прегръдка на черния му трон. Ръката на Нергал се изплъзна от безчувствените му пръсти и издрънча по мраморните стъпала.
В мига, в който талисмана падна от ръката на сатрапа, магията която бе обхванала Аталис и принц Тан в мрежата на алената агония, загуби силата си. Бледи, разтърсени, изтощени, те все пак бяха цели. И могъщата сила на Конан се върна отново в проснатото му тяло. Проклинайки, той скочи на крака. С едната си ръка той хвана Хилдико ра рамото и я дръпна настрани, извън опасност, а с другата сграбчи меча си от мраморния под. Приклекнал, той беше готов да нанесе удар.
В същия момент той спря, примигвайки от изумление. Двата талисмана лежаха от двете страни на сатрапа. И от двата се надигаха някакви странни сили.
От Ръката на Нергал се разпростираше трептящата паяжина на някакво зло сияние, някакъв тъмен блясък като от полиран абанос. Разнесе се сатанинско дихание, почувствува се вледеняващия студ на междузвездното пространство. Сферата на силата се разширяваше недоловимо и оранжевият блясък на факлите помръкна. Тя ставаше все по-голяма и по повърхността й се извиваха езиците на блестяща тъмнина.
Ореол от златно сияние изригна около Сърцето на Тамуз и образува облак от ослепителен кехлибарен огън. От него се долавяше медения аромат на пролетта, който неутрализираше арктичния студ и мощни златни снопове от лъчи пронизаха черната паяжина на Нергал. Двете космически сили се срещнаха и започнаха борба. Конан неуверено отстъпи пред тази битка на боговете, присъединявайки се към смаяните си спътници. Той застана при тях, гледайки със страхопочитание невъобразимата схватка. Треперещото, голо тяло на Хилдико се сви в ръцете му.
— Как попадна тук, момиче? — попита той. Тя се усмихна изморено с изплашени очи.
— Събудих се, идвайки в съзнание и влязох в стаята на господаря, намирайки я празна. С помощта на кристала видях фигурите ви да влизат в залата на сатрапа и как той се събуди и се изправи срещу вас. Аз… аз ви последвах и като разбрах, че надвива, реших да рискувам и да взема Сърцето…
— Голям късмет имахме, че успя — призна Конан мрачно. Аталис стисна ръката му.
— Виж!
Златната мъгла на Тамуз вече се бе превърнала гигантска, блестяща фигура от непоносима светлина, смътно човешка по форма, но огромна като статуите на колоси, издялани от шемитите от каменни скали в отдавна забравените времена.
Тъмната форма на Нергал също бе продобила гигантски пропорции. Сега тя бе едно необятно, абаносово нещо, отвратително, надвиснало, недооформено, подобно по-скоро на грамадна маймуна, отколкото на човек. В буцата, която служеше като отвратителна глава, се виждаха очи, злобно светещи като смарагдови звезди.
Двете сили се срешнаха раздиращ ушите звук като два сблъскващи се свята. Стените потрепериха от яростта на сблъсъка. Някакво полузабравено чувство казваше на четиримата наблюдатели, че космичните сили водят жестока битка. Въздухът бе зареден с миризмата на озон. Дълги искри изтрещяваха във въздуха, когато златният бог и черният демон се докосваха.