Беше съвсем избледняла. Прахът и влагата се бяха погрижили добре, за да я разрушат. Но все още можех да различа контурите на фара на Кабра, очертани от четири драскотини, направени с дръжката на моята стара лъжица. Магията все още бе тук, онази сила, която в края на краищата ме бе пренесла на свобода. Почувствах я без да я призовавам.
Обърнах се и се озовах с лице към другата страна.
Скицата, която сега разглеждах, бе избледняла по-малко в сравнение с тази на фара, но все пак тя бе направена изключително бързо на светлината на последните ми няколко клечки кибрит. Не можех да различа всички детайли, въпреки че паметта ми запълни някои от онези, които бяха скрити: виждаше се нещо като кабинет или библиотека, с полици книги по протежение на стените, бюро в предната част, глобус до бюрото. Почудих се, дали да рискувам и да й избърша праха.
Поставих фенера си на земята и се обърнах към скицата на другата стена. С ъгълчето на одеалото внимателно избърсах праха от местенцето близо до основата на фара. Линията стана по ясна. Избърсах я още веднъж, като натиснах малко по-силно. Не се получи. Унищожих около два сантиметра от очертанието.
Отстъпих назад и откъснах широка ивица от края на одеалото. Сгънах останалото и седнах върху него. Бавно и внимателно се захванах с фара. Трябваше точно да усетя как вървят нещата, преди да се опитам да изчистя другата.
Час и половина по-късно се изправих и протегнах, наведох се и разтрих изтръпналите си крака. Онова, което бе останало от фара бе изчистено. За нещастие, бях унищожил около двайсет процента от скицата, преди да постигна усещане за структурата на стените и подходящата сила на триене върху тях. Съмнявах се, че бих могъл да се усъвършенствам повече.
Фенерът изпращя, когато го преместих. Разгънах одеалото, изтръсках го и откъснах ново парче. Направих си нова подложка, коленичих пред другата скица и се хванах на работа.
Не след дълго бях разкрил онова, което бе останало от нея. Бях забравил за черепа върху бюрото, преди едно внимателно забърсване да го разкрие отново — и ъгъла на отсрещната стена и високия свещник… Отдръпнах се назад. Беше рисковано да трия повече. Вероятно и не беше необходимо. Изглеждаше толкова завършена, колкото беше и тогава.
Фенерът отново потрепна. Изругах по адрес на Роджър, че не е проверил нивото на керосина, изправих се и вдигнах светлината с лявата си ръка до нивото на рамото. Изхвърлих от съзнанието си всичко друго, освен картината.
Успях да се сдобия с нещо като перспектива, когато се взрях в нея. Миг по-късно и картината бе напълно триизмерна, бе нараснала така, че изпълваше цялото ми полезрение. Пристъпих напред и поставих фенера върху края на бюрото.
Хвърлих поглед наоколо. И четирите стени бяха покрити от лавици с книги. Никакви прозорци. Две врати в отдалечения край на стаята, наляво и надясно, една срещу друга, едната затворена, другата леко открехната. До отворената врата имаше и една дълга, ниска маса, отрупана с книги и листове. Странни предмети заемаха празните пространства по рафтовете и чудатите ниши и вдлъбнатини в стената — кости, камъни, глинени съдове, надписани дъсчици, оптични стъкла, инструменти с незнайно предназначение. Огромният килим приличаше на ардебилски. Пристъпих към този край на стаята и фенерът отново потрепна. Обърнах се и посегнах към него. В същия миг той загасна.
Измърморих някакво проклятие и отпуснах ръка. После бавно се обърнах, за да потърся евентуални източници на светлина. На една полица в другия край на стаята слабо грееше нещо подобно на корал, а в процепа под затворената врата се появи бледа ивица светлина. Зарязах фенера и прекосих стаята.
Отворих вратата толкова тихо, колкото можах. Стаята, към която тя водеше, бе празна — малко жилищно помещение, без прозорци, едва осветено от все още тлеещите въглени в единственото, скрито в една вдлъбнатина огнище. Стените на стаята бяха каменни и образуваха свод над главата ми. Огнището, по всяка вероятност, бе естествена ниша в стената от лявата ми страна. Огромна, бронирана врата бе поставена на отсрещната стена, а в ключалката й бе завъртян наполовина голям ключ.
Влязох, взех една свещ от близкостоящата маса и се запътих към огнището, за да я запаля. Когато коленичих и потърсих пламък сред въглените, чух тихи стъпки близо до вратата.
Извърнах се и го видях точно на прага. Около метър и петдесет висок, гърбав. Косата и брадата му бяха дори още по-дълги, отколкото си ги спомнях. Дуоркин бе облечен в нощница, която стигаше до глезените му. Носеше газена лампа и тъмните му очи надничаха над опушеното й стъкло.