Докато продължавах да гледам запленен над пропастта, изглежда очите ми се приспособиха или околността отново неуловимо се промени. Защото сега забелязах мънички, призрачни фигурки, които се движеха в далечината, като метеори на забавен кадър, плъзгащи се по ефирните ленти. Зачаках, като ги наблюдавах внимателно и се опитвах поне смътно да разбера какво правеха. Най-накрая една от лентите доплува съвсем близо и скоро проумях какво ставаше.
Към мен се движеше нещо. Една от фигурките взе да нараства и видях, че следва извиващата се най-близка лента. Само след няколко мига ясно се оформи човек върху кон. С приближаването си той придобиваше все по-плътен вид, без да изгубва напълно онази призрачност, която изглежда беше характерна за всичко тук. Малко по-късно наблюдавах гол ездач върху кон без козина, и двамата мъртвешки бледи, забързани в моята посока. Ездачът размахваше бял като кост меч. Очите му, както и очите на коня, пламтяха в огненочервено. Не знаех дали той ме вижда в действителност, дали съществуваме на една и съща плоскост от реалността, толкова неестествен беше вида му. Все пак измъкнах Грейсуондир от ножницата и направих крачка назад, когато мъжът приближи.
Сред бялата му коса проблясваха мънички прашинки и когато обърна глава, разбрах, че се е устремил към мен, защото усетих погледа му като ледена вълна върху лицето си. Завъртях се странично и вдигнах в защита меча.
Ездачът продължи напред и аз осъзнах, че и той, и конят са огромни — по-големи дори, отколкото си ги бях представил. Не спираха да напредват. Когато достигнаха най-близката до мен точка — на около десет метра, бих казал — конят се изправи на задните си крака, щом ездачът го накара да закове на място. После двамата започнаха да ме разглеждат, като се издигаха и спускаха заедно с лентата, сякаш бяха върху кротко полюляващи се морски вълни.
— Името ти! — заповяда ездачът. — Кажи си името, ти, който си дошъл на това място!
Гласът му проехтя оглушително. Беше изцяло на едно звуково ниво, гръмък и без интонация.
Поклатих глава.
— Казвам името си, когато аз реша, а не когато ми заповядат — отвърнах. — Кой си ти?
Той издаде три кратки излайвания, които предположих, че са смях.
— Ще те запратя в нищото, където ще крещиш името си вовеки!
Насочих Грейсуондир към очите му.
— Приказките са евтини — заявих аз, — а уискито струва пари.
Точно в този момент почувствах лек хлад, като че ли някой се вглеждаше във Фигурата ми, мислеше за мен. Но усещането беше слабо, мъгляво, пък и нямах възможност да му отделя внимание, защото ездачът бе подал някакъв сигнал на коня си и животното се изправи на задни крака. Прецених, че разстоянието е твърде голямо. Ала тази мисъл важеше за друга Сянка. Жребецът се хвърли към мен, като изостави тънкия път, по който бе дошъл.
Скокът му го доведе доста по-близо. Но той не падна и не изчезна, както се бях надявал. Конят възобнови галопа си и макар да напредваше много по-бавно, отколкото би трябвало като гледах движенията му, продължаваше да преодолява разстоянието над пропастта.
Докато ставаше това, видях, че в далечината, откъдето бе тръгнал, друга фигура изглежда се насочваше насам. Не ми оставаше нищо друго освен да се отбранявам и да се надявам, че следващият нападател ще пристигне след като съм се справил с този.
Червеният поглед на ездача се плъзгаше по мен и спря, когато стигна до Грейсуондир. Каквото и да беше естеството на полудялата светлина зад мен, тя си играеше по деликатния рисунък върху острието на меча ми така, че онази част от Лабиринта, която бе изобразена там, заплува и заблестя по дължината му. Ездачът вече беше съвсем близо, но той дръпна юздите и вдигна поглед, за да срещне очите ми. Злобната му усмивка се стопи.
— Аз те познавам! — възкликна. — Ти си този, когото наричат Коруин!
Но ние бяхме готови да го посрещнем, аз и моят стремителен помощник.
Предните копита на коня стъпиха върху скалния корниз и аз се хвърлих напред. Рефлексите на животното го накараха да потърси стабилна опора и за задните си крака, вместо да се подчини на дръпнатите юзди. Ездачът вдигна меча си в защитна позиция, когато нападнах, но аз замахнах откъм лявата му страна. Докато препречи острието пред тялото си, вече го промушвах. Грейсуондир проникна през бледата му кожа точно под диафрагмата и над червата.