— Ти наричаш това много добро предположение — прекъснах го аз, — но ние дори не знаем със сигурност дали Блийс е още жив.
— Блийс е жив — отсече Бранд. — Успях да се уверя в това, като използвах Фигурата му — даже мярнах за малко с какво се занимава, — преди да усети присъствието ми и да прекъсне контакта. Той е много чувствителен към такова наблюдение. Открих го сред полето с войниците, които възнамерява да използва срещу Амбър.
— А Файона?
— О, не — поклати глава той, — не съм си правил експерименти с нейната Фигура и бих те посъветвал същото. Тя е изключително опасна и не желая да се оставям открит за нейното влияние. Оценката ми за настоящата й дейност се основава на догадки, а не на конкретна информация. Аз, обаче, съм убеден, че не греша.
— Разбирам — рекох.
— Имам едни план.
— Продължавай.
— Начинът, по който ме измъкнахте от затвора, беше много находчив — така да обедините силата на своята съсредоточеност. Същият принцип може да се използва отново, с друга цел. Да получим сила, способна с лекота да проникне през защитата на някого — дори на човек като Файона, — ако усилията ни са насочени правилно.
— Имаш предвид, да са насочени от теб?
— Разбира се. Предлагам да съберем семейството и със сила да стигнем до Блийс и Файона, където и да се намират. След което да ги задържим в напълно неподвижно състояние, само за миг или два. Колкото да нанеса удара.
— Както направи с Мартин ли?
— Надявам се, по-добре. Мартин успя да се освободи в последния момент. Този път това няма да се случи, с помощта на всички ви. Дори трима или четирима би трябвало да са достатъчни.
— Наистина ли мислиш, че толкова лесно можеш да се справиш с положението?
— Мисля, че сме длъжни да опитаме. Времето тече. Ти ще бъдеш един от екзекутираните, когато превземат Амбър. Както и аз. Какво ще кажеш?
— Само ако се убедя, че е наложително. Тогава няма да имам друг избор, освен да се съглася.
— Наложително е, повярвай ми. Другото, което ни трябва, е Рубина на справедливостта.
— Защо?
— Ако Файона действително се намира в Царството на хаоса, вероятно само Рубина ще може да я достигне и да я удържи — дори с усилията на всички ни взети заедно. В нейния случай той ще ми е необходим, за да фокусирам енергията ни.
— Предполагам, че няма проблем това да се уреди.
— Тогава, колкото по-скоро се заемем с тази работа, толкова по-добре. Можеш ли да подготвиш другите за довечера? Аз съм в достатъчно добра форма, за да се справя с моята част.
— Дявол да го вземе, не — изправих се аз.
— Какво искаш да кажеш? — Той стисна облегалките за ръце на креслото си и се надигна. — Защо не?
— Обещах да се съглася, ако съм убеден, че е наложително. Ти призна, че по-голямата част са догадки. Само това е достатъчно, за да не съм убеден.
— Забрави тогава тези истории с убеждението. Можеш ли да си позволиш да поемеш такъв риск? Следващото нападение ще бъде много по-страшно от предишното, Коруин. Те знаят за новите ти оръжия. И ще ги имат предвид в плановете си.
— Дори да се съглася с теб, Бранд, сигурен съм, че не бих могъл да убедя другите в наложителността на екзекуциите.
— Да ги убедиш ли? Просто им нареди! Ти си ги стиснал всичките за гърлата, Коруин! В момента си на върха. И искаш да останеш там, нали?
Усмихнах се и тръгнах към вратата.
— Искам и да постъпвам така, както аз намеря за добре — заявих. — Ще имам предвид твоето предложение.
— Като постъпваш така, ще се сблъскаш със смъртта по-рано, отколкото си мислиш.
— Пак съм стъпил на килимчето ти.
Бранд се разсмя.
— Чудесно. Само че аз не те заплашвам. Знаеш какво имам предвид. Сега ти носиш отговорността за Амбър. Ти трябва да направиш верния ход.
— Ти също знаеш, какво имам предвид аз. Нямам намерение да убия още двама души от семейството ни, заради твоите подозрения. Нужно ми е нещо повече.