— Не е вярно. Ала дори да беше така, мислиш ли, че щях да го направя толкова явно? Ако е бил убит, то това е станало по същия начин, както с Кейн — като опит да бъда очернен аз.
— И за Кейн разправяше, че всичко било прекалено явно. Почвам да мисля, че и това е една от твоите хитрости, на които си майстор.
— Вече говорихме за тези неща, Жерар…
— …И знаеш какво ти казах тогава.
— Трудно бих могъл да го забравя.
Жерар се протегна напред и ме хвана за дясното рамо. Веднага забих лявата си ръка в стомаха му и се отскубнах. Тогава ми хрумна, че може би трябваше да му кажа за какво бяхме говорили с Бранд. Но не ми хареса начина, по който ме попита.
Той отново се хвърли към мен. Отстъпих встрани и го улучих с лек ляв точно под дясното око. После продължих да го удрям, най-вече за да държа главата му назад. Не се чувствах в достатъчно добра форма, за да се бия отново с него, а бях оставил Грейсуондир в шатрата. Нямах никакво друго оръжие в себе си.
Продължих да кръжа около него. Хълбокът ме болеше, когато замахвах да го ритна с левия крак. Улучих веднъж бедрото му с десния, но действах бавно и губех равновесие, така че наблегнах отново на юмручния бой.
Накрая той парира един ляв и успя да вкопчи ръка в бицепса ми. В този момент трябваше да се дръпна, но видях, че Жерар е останал открит. Забих с всичка сила десния си юмрук в стомаха му. Той изпъшка и се сви, но хватката върху ръката ми стана още по-здрава. С лявата си длан отби опита ми за аперкат и ме блъсна в гърдите, като в същото време изви левия ми лакът назад с такава сила, че ме захвърли на земята. Ако се стовареше върху мен, щеше да ме довърши.
Жерар се подпря на коляно и посегна към гърлото ми.
IХ
Замахнах да отблъсна ръката му, но тя спря насред път. Като обърнах глава, видях, че друга ръка се е стоварила върху неговата, стиска я и я удържа назад.
Претърколих се встрани. Когато отново погледнах нагоре, разбрах, че Ганелон е този, който го държи. Жерар задърпа ръката си, но не успя да я освободи.
— Стой настрана от това, Ганелон — изръмжа Жерар.
— Тръгвай, Коруин! — извика Ганелон. — Върви да вземеш Рубина!
Още преди да е свършил, Жерар започна да се надига. Ганелон го удари с левия си юмрук по челюстта. Жерар падна в краката му. Ганелон замахна да го ритне в бъбрека, но Жерар го улови за крака и го събори назад. Аз с мъка се изправих до клекнало положение, като с една ръка се подпирах на земята.
Жерар стана и се хвърли към Ганелон, който тъкмо се изправяше на крака. Когато почти стигна до него, Ганелон го посрещна със силен удар в стомаха, което спря Жерар насред път. В същия миг юмруците на Ганелон го заблъскаха в корема като бутала. Няколко мига Жерар изглеждаше прекалено замаян, за да се защитава, а когато най-после се наведе и събра пред себе си ръце, Ганелон му заби един такъв десен в челюстта, че го накара с олюляване да отстъпи. Ганелон моментално се втурна напред, обви ръце около тялото на Жерар и дръпна десния му крак със своя. Жерар падна и Ганелон се стовари отгоре му. Притисна го към земята и го удари с десния си юмрук в челюстта. Когато главата на Жерар се отметна назад, повтори удара с левия си юмрук.
Изведнъж Бенедикт се втурна да се намеси, но Ганелон избра този момент, за да се изправи на крака. Жерар остана да лежи в безсъзнание, а от устата и носа му течеше кръв.
Аз също се изправих със залитане и започнах да си изтупвам дрехите.
Ганелон ми се ухили.
— Не се мотай тука. Не е ясно как ще се справя с мача-реванш. Върви да намериш заврънкулката.
Погледнах към Бенедикт и той кимна. Върнах се в шатрата за Грейсуондир. Когато излязох, Жерар още не бе помръднал, но Бенедикт застана пред мен.
— Не забравяй — поръча той, — ти разполагаш с моята Фигура, а аз — с твоята. Никакви крайни действия без съгласуване.
Кимнах. Мислех да го попитам, защо беше готов да помогне на Жерар, но не и на мен. Ала размислих и реших да не развалям съвсем отскоро освеженото ни приятелство.
— Добре.
Запътих се към конете. Ганелон ме тупна по рамото, като отидох при него.
— Успех — пожела ми той. — Бих дошъл с теб, но съм необходим тук… особено, щом Бенедикт ще се пренася в Царството на хаоса.
— Приятно прекарване — казах. — При мен не би трябвало да има проблеми. Не се безпокой.
Продължих към конете. Скоро вече яздех напред. Ганелон ми махна за довиждане и аз му махнах в отговор. Бенедикт бе коленичил до Жерар.
Отправих се по най-близкия път към Ардън. Морето беше зад гърба ми, Гарнат и черният път — отляво, Колвир — вдясно. Трябваше доста да се отдалеча, преди да съм в състояние да работя със Сенките. Оставих Гарнат зад гърба си и продължих през последвалите склонове в ясния ден. Стигнах до пътеката и тя с широка дъга ме изведе до гората. Влажните сенки и далечните птичи песни ми напомниха за дългите периоди на мир и спокойствие, които бяхме преживели в коприненото и блестящо майчинско присъствие на еднорога.