Завъртане и видях звяра проснат, а по гърдите му обилно течеше кръв, бликаща от основата на тъмната пика.
Джулиан слезе от седлото. Извика на другите ездачи нещо, което не успях да доловя и те останаха на конете. Той хвърли поглед на още потръпващата мантикора, после вдигна очи към мен и се усмихна. Приближи се, настъпи животното с крак, хвана с една ръка пиката и я измъкна от гърдите му. След това я заби в земята и завърза Моргенщерн за дръжката й. Посегна нагоре, потупа коня по плешката, пак погледна към мен, обърна се и тръгна в моята посока.
Когато се приближи, каза:
— Иска ми се да не беше убивал Бела.
— Бела ли? — не го разбрах аз.
Джулиан погледна към небето. Проследих погледа му. Нито една от птиците не се виждаше.
— Той беше един от любимците ми.
— Съжалявам — извиних се. — Погрешно възприех последните събития.
Той кимна.
— Добре. Направих нещо за теб. Сега можеш да ми разкажеш какво стана, след като напуснах двореца. Бранд оправи ли се?
— Да — отвърнах аз, — и никой вече не те обвинява. Той заяви, че Файона го е пронизала. А тя също не беше наоколо, за да я разпитаме. Изчезнала бе през нощта, като теб. Чудно просто как не сте се сблъскали в бързината.
Джулиан се усмихна.
— Значи е точно както си мислех.
— Защо избяга така подозрително? — попитах. — Всички се усъмнихме в теб.
Той вдигна рамене.
— Нямаше да ми е първият път, когато съм бил подозиран и обвиняван несправедливо. Пък и в случая, ако се вземат предвид намеренията, аз съм не по-малко виновен от нашата сестричка. Щях да го направя, ако можех. Всъщност, онази вечер, когато го върнахме, кинжалът ми беше готов. Само че, бях избутан встрани.
— Но защо? — учудих се аз.
Джулиан се разсмя.
— Защо ли? Защото се страхувам от това копеле, затова. Дълго време го смятах за мъртъв и се надявах наистина да е — унищожен най-после от тъмните сили, с които си имаше работа. Какво знаеш ти за него, Коруин?
— Разговаряхме надълго и нашироко.
— И…?
— Той призна, че заедно с Блийс и Файона са имали план да превземат трона. Смятали Блийс да носи короната, но всеки от тях да има дял в реалната власт. Използвали силите, които ти спомена, за да си осигурят отсъствието на татко. Бранд каза, че се опитал да спечели Кейн за тяхната кауза, но вместо това той дошъл при теб и Ерик. Вие тримата сте образували подобна група, която се е стремяла да вземе властта преди тях и да постави Ерик на трона.
Той кимна.
— Фактите са точни, но не и подбудите. Ние не желаехме трона, поне не така изведнъж и не толкова скоро. Формирахме нашата група, за да пречи на тяхната и да защитава трона. Отначало най-многото, на което успяхме да убедим Ерик, беше да се съгласи да стане регент. Той се опасяваше, че много скоро ще се окаже мъртъв, ако бъде коронясан при тези условия. Тогава се появи ти, с твоите съвсем законни претенции. Не можехме да ти позволим да ги предявиш в този момент, защото кликата на Бранд ни заплашваше съвсем открито с война. Убедени бяхме, че ще са по-малко склонни да предприемат такива действия, ако тронът вече е зает. Не можехме да поставим теб, защото нямаше да приемеш да си марионетка, роля, която щеше да е необходимо да играеш, след като играта бе толкова напреднала, а ти бе в неведение за прекалено много неща. Затова убедихме Ерик да поеме риска и да го коронясаме. Така стана всичко.
— Значи, когато аз действително пристигнах, той ми извади очите и ме хвърли в тъмница просто на шега.
Джулиан се извърна и погледна назад към мъртвата мантикора.
— Ти си глупак — заяви накрая. — От самото начало беше инструмент. Те те използваха, за да ни принудят да действаме и във всички случаи щеше да загубиш. Ако онова малоумно нападение на Блийс, поради някакво стечение на обстоятелствата, бе довело до успех, ти нямаше да живееш достатъчно дълго дори, за да си поемеш дълбоко въздух. В случай на неуспех, както стана, Блийс трябваше да изчезне, както и постъпи, и да те остави да плащаш с живота си за узурпаторския опит. Ти изпълни предназначението си и бе оставен да умреш. Не ни предложиха голям избор в това отношение. Редно беше да те убием… и ти го знаеш.
Прехапах устни. Можех да кажа много неща. Но ако макар и приблизително се доближаваше до истината, той имаше право. Пък и исках да чуя още.
— Ерик допускаше, че зрението ти може постепенно да се възвърне — като знаеше как умеем да се регенерираме, — ако му бъде дадено време. Положението беше много деликатно. Ако татко се върнеше, Ерик можеше да слезе от престола и да оправдае по някакъв начин всичките си действия… освен ако те убиеше. Подобен ход щеше да бъде прекалено явно престъпление, за да се чувства и самият той осигурен за по-дълго на трона. Да ти кажа честно, Ерик просто искаше да те затвори и да те забрави.