— Тогава чия идея беше ослепяването ми?
Джулиан задълго се умълча. Накрая заговори съвсем тихо, почти шепнешком:
— Изслушай ме, моля те. Идеята беше моя и тя може би ти спаси живота. Всяко действие, предприето срещу теб трябваше да е равносилно на смърт, иначе тяхната фракция щеше да те убие наистина. Ти вече не можеше да им послужиш за нищо, ала ако останеше жив и налице, съществуваше възможност да се превърнеш в опасност по някое време в бъдеще. Нищо не им пречеше да използват Фигурите, за да влязат във връзка с теб и да те убият или да те освободят, за да те пожертват в още някой ход срещу Ерик. Ослепен, обаче, нямаше смисъл да те убиват и ти ставаше негоден за каквито и да било други техни цели. Това спаси теб, като те извади от играта за известно време а на нас ни спести необходимостта да предприемаме действия, които по-късно щяха да се окажат в наша вреда. Смятахме, че нямаме избор. Това беше единственото, което можехме да направим. Изключено бе и да покажем милосърдие, защото щяха да ни заподозрат, че те използваме за свои цели. В момента, в който се допуснеше, че имаш някаква стойност за нас, щеше да бъдеш труп. Най-многото, което можехме да направим, бе да гледаме на другата страна, когато лорд Рейн отиваше да те разтуши. Нищо повече не ни бе във възможностите.
— Разбирам — кимнах.
— Но ти прогледна твърде рано — продължи Джулиан. — Никой не очакваше толкова бързо да си възстановиш зрението, нито да съумееш веднага да избягаш. Как успя да го направиш?
— По-тихо върви, по-далече ще стигнеш.
— Моля?
— Казах… няма значение. Какво знаеш за затворничеството на Бранд в такъв случай?
Той ме изгледа замислено.
— Всичко, което знам е, че имаше срив в неговата групировка. Не съм запознат с подробностите. По някакви причини, Блийс и Файона се страхуваха и да го убият, и да го оставят на свобода. Когато го измъкнахме от техния компромис — затвора, — Файона очевидно е решила, че оставянето му на свобода е по-опасно.
— А ти каза, че сам си се страхувал от него достатъчно, за да си готов да го убиеш. Защо сега, след цялото това време, когато всичко станало вече е история и властта отново е в други ръце? Той е слаб и практически безпомощен. Каква вреда може да нанесе сега?
Джулиан въздъхна.
— Аз не разбирам силите, които той владее, но те са невероятно големи. Знам, че може да пътува през Сенките само със съзнанието си — способен е както си седи в стола да се протегне мислено към Сенките, да намери там каквото търси и да го вземе, като използва единствено волята си, без да се помръдне от мястото си. А умее и физически да се придвижва през Сенките по подобен начин. Настройва съзнанието си на мястото, където иска да отиде, образува нещо като мислена врата и просто минава през нея. Ако е за въпрос, смятам, че понякога Бранд може да каже и какво си мислят хората. Той самият се е превърнал, според мен, в жива Фигура. Знам тези неща, защото съм го виждал да ги прави. Малко преди да го затворят, когато ние го бяхме поставили под наблюдение в двореца, той веднъж ни се изплъзна по този начин. Тогава е отишъл до сянката Земя и те е оставил в Портър. След като отново го заловихме, един от нас стоеше с него през цялото време. Още не знаехме, че умее да докарва разни неща от Сенките, обаче. Когато Бранд научи, че си избягал, довлече някакво ужасно чудовище да нападне пазещия го в момента Кейн и пак отиде при теб. Явно малко по-късно Блийс и Файона са го пипнали и аз не го бях виждал изобщо до вечерта в библиотеката, когато го върнахме обратно. Страхувам се от него, защото притежава смъртоносни сили, които не разбирам.
— В такъв случай, интересно как изобщо са успели да го затворят.
— Файона притежава подобни умения, а мисля, че същото важи и за Блийс. Двамата заедно явно са успели да неутрализират по-голямата част от силите на Бранд, докато създадат място, където те не биха могли да оперират.
— Не съвсем — възразих аз. — Той е изпратил съобщение на Рандъм. А веднъж се свърза и с мен, много слабо.
— Значи наистина не са успели докрай. И все пак, затворът вършеше работа. Докато не проникнахме заедно през защитата.
— Какво знаеш за всичките им игри около мен — затваряния, опити за убийство, спасявания.
— Направо не ги разбирам. Знам само, че ти беше част от борбата за надмощие в тяхната групировка. Помежду им имаше разцепление и ти можеше да бъдеш от полза и за двете страни. Затова, естествено, едната страна се опитваше да те убие, докато другата се стараеше да запази живота ти. В края на краищата най-умело се възползва от теб Блийс, в онова нападение, което беше подготвил.