— Така е.
— Защо?
— За да предотвратя всичко това.
— Поговорих с него надълго и нашироко. Бранд заяви, че първоначално ти, Блийс и той самият сте кроили заговор за вземането на властта.
— Вярно е.
— Каза ми, че се е обърнал към Кейн и се е опитал да го привлече на ваша страна, но Кейн не пожелал да участва и разказал всичко на Ерик и Джулиан. Което довело до формиране на тяхна собствена групировка, целяща да спре достъпа ви до трона.
— Общо взето така беше. Кейн имаше лични амбиции — дългосрочни, наистина — и все пак, амбиции. Той не беше в позиция да ги осъществи. Затова реши, че ако трябва да изпълнява второстепенна роля, предпочита да е на страната на Ерик, а не на Блийс. Мога да го разбера.
— Освен това той заяви, че тримата сте имали споразумение със силите от другия край на черния път, в Царството на хаоса.
— Да — потвърди тя. — Имахме.
— Използваш минало време.
— За мен и за Блийс, да.
— Бранд не е на същото мнение.
— А не би трябвало.
— Каза ми, че ти и Блийс сте искали да продължите връзките си с тези съюзници, а той бил против. Затова и сте се обърнали срещу него и сте го затворили в онази кула.
— А защо просто не сме го убили?
— Предавам се. Кажи ми.
— Той беше прекалено опасен, за да му позволим да действа на свобода, ала не можехме и да го убием, защото владееше нещо жизненоважно.
— Какво?
— След като Дуоркин го нямаше, Бранд беше единственият, който знаеше как да оправи вредата, причинена от него на първичния Лабиринт.
— Разполагахте с предостатъчно време, за да му измъкнете тази информация.
— Той притежава невероятна издържливост.
— Тогава защо го намушка с ножа?
— Пак повтарям, за да предотвратя всичко това. Щом трябваше да се избира между свободата му и смъртта му, по-добре беше да умре. Щяхме да се опитаме и сами да открием начина за поправяне на Лабиринта.
— След като случаят е такъв, защо се съгласи да помогнеш за връщането му в Амбър?
— Първо, аз не помагах. Опитвах се да попреча. Но тези, които се опитвахте истински, бяхте прекалено много. Добрахте се до него, въпреки усилията ми. Второ, трябваше да съм там, за да се помъча да го убия, в случай, че успеехте. Просто се стекоха прекалено много неблагоприятни обстоятелства.
— Ти твърдиш, че двамата с Блийс сте размислили по отношение на този съюз, а Бранд — не?
— Точно така.
— Как се отрази това размисляне на стремежите ви към трона?
— Решихме, че можем да го завладеем и без допълнителна външна помощ.
— Разбирам.
— Вярваш ли ми?
— Опасявам се, че започвам да ти вярвам.
— Завий тук.
Навлязохме в една пролука между хълмовете. Пътят беше съвсем тесен и много тъмен, над нас проблясваше само тясна лента звезди. Докато разговаряхме, Файона бе размествала Сенките, отвеждайки ни от нивата на Ед към някакво мъгливо, наподобяващо тресавище място, после пак нагоре по открита и камениста пътека към планините. Сега, докато напредвахме през тъмното дефиле, усетих, че отново променя Сенките. Въздухът беше хладен, но не студен. Отляво и отдясно ни заобикаляше абсолютен мрак, който създаваше илюзията за огромни пропасти, а не за намиращи се наблизо скали, покрити с плащ от сенки. Това впечатление се подсилваше, както изведнъж осъзнах, от факта, че шумът от копитата на Барабан не предизвикваше никакво ехо.
— С какво бих могла да спечеля доверието ти? — попита тя.
— Май искаш твърде много.
Файона се разсмя.
— Тогава ще го кажа по друг начин. Какво мога да направя, за да те убедя, че говоря истината?
— Само ми отговори на един въпрос.
— Питай.
— Кой ми простреля гумите?
Тя пак се разсмя.
— Вече си се досетил, нали?
— Възможно е. Но искам да го чуя от теб.
— Бранд — заяви тя. — След като не успя да ти разруши паметта, реши да мине на по-завършен вариант.
— Моята версия на историята твърди, че Блийс е стрелял и ме е оставил в езерото, а Бранд е пристигнал навреме, за да ме измъкне и да ми спаси живота. Фактически и полицейският доклад като че ли отговаря на такова развитие.
— Кой е извикал полицията? — попита Файона.
— Записали са го като анонимно обаждане, но…
— Блийс ги повика. Той не успя да стигне навреме до теб, за да те спаси, след като разбра какво става. Надяваше се те да успеят. За щастие, точно така е станало.
— Какво искаш да кажеш?
— Бранд не те е измъкнал от езерото. Ти си излязъл сам. Той е изчаквал наблизо, за да се увери, че си мъртъв, а ти си изплувал и си се добрал до брега. Бранд е слязъл при теб, за да те огледа и да реши дали ще умреш, ако просто те остави там или трябва да те хвърли обратно във водата. Горе-долу тогава пристигнала полицията и той трябвало да изчезне. Малко след това успяхме да го спипаме и да го затворим в онази кула. Това ни струва много усилия. По-късно влязох във връзка с Ерик и му казах какво е станало. Той нареди на Флора да те премести в другата клиника и да се погрижи да те задържат, докато не мине коронацията му.