Мартин кимна.
— Но аз никога не съм бил в Амбър — уточни той. — Израснах в Ребма… и на други места.
— Тогава позволи ми да те посрещна с добре дошъл, племеннико. В интересен момент идваш. Рандъм сигурно ти е разказал.
— Да — потвърди Мартин. — Затова и го помолих да се срещнем тук, а не там.
Погледнах към Рандъм.
— Последният чичо, който е срещал, е бил Бранд — поясни той. — При особено неприятни обстоятелства. Можеш ли да го виниш?
— Трудно. Аз самият налетях на него преди малко. Не бих казал, че срещата ни беше от най-удовлетворителните.
— Налетял си на него? — изненада се Рандъм. — Не те разбрах.
— Той е напуснал Амбър и Рубина на справедливостта е в него. Ако по-рано знаехме това, което знам сега, Бранд още щеше да се намира в кулата. Той е търсеният човек и е много опасен.
Рандъм кимна.
— Знам — каза той. — Мартин потвърди всичките ни подозрения за пробождането. Бранд е бил. Но каква е тази история с Рубина?
— Той стигна преди мен до мястото, където го бях оставил, на сянката Земя. Ала за да се настрои към него, трябва да мине през Лабиринта и да се прожектира през сърцевината на камъка. Току-що го спрях да не направи това върху първичния Лабиринт в истинския Амбър. Бранд избяга, обаче. Ей сега се видях с Жерар и той се зае да изпрати един отряд стражи там, при Файона, за да му попречи да се върне и да опита отново. Нашият Лабиринт и онзи в Ребма също са под стража, заради него.
— Защо толкова много иска да се настрои към камъка? За да вдигне няколко бури ли? Дявол да го вземе, нищо не му пречи да иде сред Сенките и да си направи каквото време му се прииска.
— Човек, настроен към Рубина, може да изтрие с него Лабиринта.
— Оо? И какво ще стане тогава?
— Светът, какъвто го познаваме, ще свърши.
— Оо — повтори Рандъм. После: — А ти пък откъде знаеш това?
— Дълго е за разправяне, сега нямам време. Знам го от Дуоркин и вярвам на тази част от приказките му.
— Той още ли е жив?
— По-късно — отсякох аз.
— Добре. Но Бранд трябва да е луд, за да направи подобно нещо.
Кимнах.
— Той смята, че би могъл след това да създаде нов Лабиринт и да пресътвори вселената така, че да бъде главният й управник.
— Възможно ли е да се постигне това?
— На теория, може би. Но дори Дуоркин изпитва известни съмнения, че всичко би могло да се повтори сега. Комбинацията от фактори е била необичайна… Да, убеден съм, че Бранд донякъде е луд. Като се връщам назад в годините и си спомням неговите промени, меланхоличните му пристъпи, струва ми се, че в поведението му винаги е имало шизоидна нотка. Не знам дали направената с врага сделка го е тласнала през ръба или не. На практика това не е от съществено значение. Иска ми се да не го бяхме измъквали от онази кула. Или Жерар да се бе оказал по-лош лекар.
— Знаеш ли кой го е пронизал?
— Файона. Тя ще ти разкаже подробностите.
Рандъм се облегна на епитафията ми и поклати глава.
— Бранд — измърмори той. — Проклет да е. Всеки от нас е бил на път да го убие поне по няколко пъти… едно време. Ала точно когато те изкарваше извън кожата, той се променяше. След малко човек започваше да мисли, че в края на краищата не е чак толкова лош. Жалко, че не е прекалил с лазенето по нервите на някой от семейството в неподходящ момент…
— Да разбирам ли в такъв случай, че сезонът за улавянето му е открит? — намеси се Мартин.
Погледнах го. Мускулите на челюстите му се бяха стегнали, а очите му бяха присвити. За миг лицата на всички ни пробягаха по чертите му, като разбъркване на семейните карти. Целият ни егоизъм, омраза, завист, гордост и обидчивост, сякаш бликнаха в него през този миг… а още дори не беше стъпвал в Амбър. Нещо в мен се прекърши и аз посегнах и го хванах за раменете.
— Твоите причини да го мразиш са основателни — рекох — и отговорът на въпроса ти е „да“. Ловният сезон е открит. Не виждам друг начин да се справим с Бранд, освен да го убием. Аз самият дълго го мразех, докато той оставаше за мен една абстракция. Но… сега… различно е. Да, Бранд трябва да бъде убит. Ала не позволявай в отношенията ти със семейството, да те ръководи омразата. Между нас е имало твърде много омраза. Гледам лицето ти и… не знам. Съжалявам, Мартин. Страшно важни неща стават в момента. Ти си млад. Аз съм видял повече работи в този живот. Някои от тях ме тревожат по друг начин… Това е всичко.
Пуснах раменете му и отстъпих назад.
— Разкажи ми за себе си — помолих го аз.
— Дълго време се страхувах от Амбър — започна той — и предполагам, че още ме е страх. Откакто Бранд ме нападна, не съм спирал да си мисля, че би могъл да го направи отново. С години съм хвърлял поглед зад гърба си през рамо. Страхувах се от всички ви, предполагам. Повечето ви познавах като рисунки върху картите… към които се добавяше и лоша репутация. Казах на Рандъм… на татко… че не бих желал да се срещна с всички ви наведнъж и той предложи първо да се видя с теб. Тогава никой от нас не предполагаше, че ти може да се интересуваш от определени неща, които знам. След като ги споменах, обаче, татко заяви, че трябва се срещна с теб колкото е възможно по-скоро. Той ми разказа какво става… а и аз знам някои неща.