Той млъкна, колкото да си поеме няколко пъти дълбоко въздух.
— Мирише на някакъв ритуал — отбелязах аз.
— Проклети ритуали! — извика Рандъм. — Всичките да бъдат проклети! Един от тях ще умре, Коруин. Аз ще го убия — него или нея.
— Все още не…
— Какъв глупак съм — продължи той, — да не разбера веднага. Погледни! Погледни по-внимателно!
Тикна в ръцете ми пронизаната Фигура. Вгледах се. Все още нищо не разбирах.
— А сега, погледни мен! Погледни ме!
Направих го. После отново се взрях в картата.
Разбрах какво искаше да каже.
— Никога не съм означавал за него нещо повече от далечен отзвук на живота в Амбър. Но те са използвали сина ми — заяви Рандъм. — Това трябва да е портрет на Мартин,
II
Застанал там, до повредения Лабиринт, вглеждайки се в портрета на мъжа, който можеше да е или да не е синът на Рандъм, който можеше да е умрял или да не е от раната, нанесена му с нож от някоя точка вътре в Лабиринта, аз се извърнах и закрачих с гигантски стъпки назад в паметта си, за да преповторя набързо събитията, които ме бяха довели до този миг на странно откровение. Съвсем наскоро бях научил толкова много неща, че случилото се през изминалите няколко години, сякаш съставляваше съвсем различна история от онази, която бе представлявало тогава, когато го бях изживявал. Сега тази нова вероятност и върволицата идеи, които тя загатваше, току-що отново изцяло бе променила картината.
Не знаех дори как се казвам, когато се събудих в „Гринуд“, в онази частна клиника в отдалечените предградия на Ню Йорк, където, непосредствено след катастрофата, бях прекарал двете, напълно изтрити от паметта ми, седмици. Съвсем наскоро ми бе казано, че самата катастрофа е била устроена от брат ми Блийс, незабавно след бягството ми от санаториума Портър в Олбъни. Научих това от брат ми Бранд, който преди това ме бил въдворил там чрез фалшива психиатрична диагноза. В Портър съм бил подложен на електрошокова терапия в продължение на няколко дни. Ефектът бил доста съмнителен, но по всяка вероятност бил свързан с възвръщането на част от паметта ми. Явно, точно това е уплашило Блийс и го е накарало да се опита да посегне на живота ми по време на моето бягство, продупчвайки гумите на колата ми точно на завоя над езерото. Това без съмнение щяло да причини смъртта ми, ако Бранд не се намирал само на една крачка зад Блийс и не се появил, за да защити „застраховката си“, т.е. мен. Той ми каза, че съобщил на ченгетата, извлякъл ме от езерото и ми оказал първа помощ, докато линейката пристигнала. Малко след това бил заловен от бившите си съюзници — Блийс и сестра ни Файона, — които го затворили в охранявана кула на отдалечено сред Сенките място.
Имало две клики, стремящи се към трона, едната — заговорничела, а другата се опитвала да осуети заговора чрез друг заговор. Следвали се един друг по петите, дишали си във вратовете и си причинявали всичко, което можело да се измисли, предвид конкретните обстоятелства. Нашият брат Ерик, подкрепен от братята ни Джулиан и Кейн, се подготвяли да завземат трона, останал задълго празен, поради необяснимото отсъствие на баща ни Оберон. Необяснимо за Ерик, Джулиан и Кейн. За другата групировка, съставена от Блийс, Файона, а до скоро и от Бранд, не било необяснимо, защото сами били отговорни за него. Те били подредили нещата по този начин, за да разчистят на Блийс пътя към трона. Но Бранд извършил тактическа грешка, като се опитал да привлече Кейн към тяхната игра за трона, при което Кейн решил, че му се предлага по-добра възможност, ако поддържа страната на Ерик. Това поставило Бранд в положение близко до критичното, от което не следвало веднага, че ще разкрие самоличността на съучастниците си. Горе-долу по същото време, Блийс и Файона решили да използват скритите си съюзници против Ерик. Бранд не се съгласил с това, страхувайки се от мощта на тези сили и в резултат бил отхвърлен от Блийс и Файона. Когато всички хукнали по петите му, той потърсил начин да разруши изцяло равновесието на силите, като се пренесъл на сянката Земя, където Ерик ме бил оставил да умра преди много векове. По-късно Ерик научил, че не съм умрял, но имам пълна амнезия, което било горе-долу равносилно. Все пак оставил сестра ни Флора да ме следи в моето изгнаничество и решил, че с това нещата се приключват. Бранд ми каза, че той ме е въдворил в Портър в отчаяния си опит да възстанови паметта ми — необходимо предварително условие, преди завръщането ми в Амбър.
Докато Файона и Блийс се оправяли с Бранд, Ерик се свързал с Флора. Тя уредила преместването ми в „Гринуд“ от клиниката, в която полицията ме била закарала, като инструктирала да ме държат упоен. В същото време Ерик започнал да се подготвя за коронацията си в Амбър. Малко след това идиличното съществувание на нашия брат Рандъм в Тексорами било нарушено. Бранд успял да му изпрати съобщение извън нормалните семейни канали — тоест, Фигурите, — с молба да го освободи. Докато Рандъм, който за щастие не поддържал нито едната, нито другата страна в борбата за власт, се занимавал с това, аз успях да избягам от „Гринуд“, въпреки че все още не бях възвърнал изцяло паметта си. След като се сдобих с адреса на Флора от изплашения директор, аз се отправих към къщата й в Уестчестър. Започнах да блъфирам и се нанесох вътре в ролята на пансионер. Рандъм, междувременно, не успял да постигне кой знае какъв успех в опитите си да освободи Бранд. След като убил змиеподобния часовой на кулата, трябвало да избяга от пазачите й, за което използвал една от странните движещи се скали в тази местност. Пазачите, смела шайка от не твърде човекоподобни момчета, успяла да го последва през Сенките, подвиг обикновено непостижим за неамбърити. Тогава Рандъм избягал на сянката Земя, където аз насочвах Флора по погрешни пътеки, докато в същото време се опитвах да намеря истинския път към просветлението по отношение на моето собствено положение. Пресичайки континента в отговор на уверенията ми, че ще бъде под моя закрила, Рандъм бе дошъл при мен, убеден, че преследвачите му са мое творение. Когато му помогнах да ги унищожи, той останал твърде озадачен, но нямал желание да повдига този въпрос, тъй като по всичко изглеждало, че съм въвлечен в някакви собствени маневри по отношение на трона. Всъщност, много лесно бе изигран да ме отведе обратно в Амбър през Сенките.