— Ако твоят нов свят бъде така съвършен, както казваш, Бранд, няма да има нужда от легиони. Но ако той отразява съзнанието на своя създател, аз съвсем не го виждам като подобрение на сегашното положение. Благодаря ти за предложението, ала ще се придържам към този Амбър, който вече съществува.
— Глупак си ти, Бенедикт. Добронамерен, но все пак глупак.
Бранд отново започна предпазливо да се придвижва напред. Намираше се на петнайсет метра от Бенедикт. Десет… Продължаваше да върви. Накрая спря на около седем метра от него, пъхна палци в колана си и просто го зяпна. Бенедикт срещна погледа му. Проверих пак облаците. Дълга ивица от тях се носеше към луната. Но можех да издърпам Бенедикт, когато пожелаех. Едва ли си струваше да го разсейвам точно в този момент.
— Защо не дойдеш тогава направо да ме посечеш? — обади се накрая Бранд. — Както не съм въоръжен, няма да е трудно. Фактът, че във вените ни тече една и съща кръв не променя нещата, нали? Какво чакаш?
— Вече ти казах, че не желая да те нараня — отговори Бенедикт.
— Но си готов да го направиш, ако се опитам да мина покрай теб.
Бенедикт просто кимна.
— Признай, че се страхуваш от мен, Бенедикт. Всички ви е страх от мен. Дори като се приближавам така невъоръжен към теб, стомахът ти се преобръща, нали? Виждаш колко съм самоуверен и не можеш да разбереш защо. Трябва да те е страх.
Бенедикт не отговори.
— …И те е страх да не изцапаш ръцете си с моята кръв — продължи Бранд, — страх те е от предсмъртното ми проклятие.
— Ти страхуваше ли се да изцапаш ръцете си с кръвта на Мартин? — попита Бенедикт.
— Това незаконородено пале? — възкликна Бранд. — Той не беше един от нас. Беше само оръдие.
— Бранд, не желая да убивам свой брат. Дай ми медальона, който ти виси на врата и се върни заедно с мен в Амбър. Все още не е късно да оправим нещата.
Бранд отметна назад глава и се разсмя.
— О, колко великодушно! Нашият благороден Бенедикт! Като истински владетел на кралството! Ще ме засрамиш с тази твоя изключителна добродетелност! И каква е всъщност целта? — Той докосна Рубина на справедливостта. — Това ли? — Пак се разсмя и тръгна напред. — Тази играчка? Ще успее ли тя да ни осигури мир, разбирателство и ред? Ще откупи ли моя живот?
Той отново спря, вече на десет крачки от Бенедикт. Повдигна леко Рубина и погледна надолу към него.
— Известни ли са ти пълните възможности на това чудо? — попита Бранд.
— Стига тол… — започна Бенедикт и гласът му заседна в гърлото.
Бранд бързо направи нова крачка напред. Рубина светеше ярко пред него. Ръката на Бенедикт се бе устремила към меча му, но не успя да стигне до него. Сега той целият стоеше вцепенен, сякаш изведнъж се бе превърнал в статуя. Тогава започнах да разбирам, но вече беше твърде късно.
Всичко казано от Бранд не бе имало никакво значение. Той просто се бе постарал да отвлече вниманието на Бенедикт, докато внимателно се бе приближавал на нужното му разстояние. Действително беше отчасти настроен към Рубина и ограниченият контрол, който му осигуряваше това, бе достатъчен, за да върши някои неща с него, неща, на които не подозирах, че е способен, ала Бранд е знаел за тях през цялото време. Той с голяма предпазливост бе намалявал разстоянието между себе си и Бенедикт, изпробвал бе Рубина, пак бе тръгвал напред, опитвал бе отново, продължавал бе така, докато не бе открил точното място, откъдето да въздейства на нервната система на Бенедикт.
— Бенедикт — обадих се аз, — най-добре сега се върни при мен.
И напрегнах волята си, но той нито трепна, нито отговори. Фигурата му все още функционираше. Усещах присъствието му и виждах какво става там благодарение на него, ала не можех да вляза в контакт. Очевидно Рубина влияеше не само на двигателната му дейност.
Погледнах отново нагоре към облаците. Те продължаваха да се трупат и да настъпват към луната. Изглежда скоро щяха да я достигнат. Ако не успеех дотогава да издърпам Бенедикт, той щеше да падне в морето, веднага щом светлината изчезнеше и градът се разпаднеше. Бранд! Ако той осъзнаеше какво става, вероятно щеше да е способен да разпръсне облаците с Рубина. Но за да го направи, сигурно щеше да му се наложи да пусне Бенедикт. Не вярвах, че би си го позволил. И все пак… Облаците като че ли забавяха хода си. Може би всичките ми разсъждения щяха да се окажат ненужни. Намерих Фигурата на Бранд и я отделих.
— Бенедикт, Бенедикт — усмихна се Бранд, — каква полза да си най-добрият с меча в света, като не можеш да помръднеш, за да го измъкнеш? Казах ти, че си глупак. Мислиш ли, че доброволно бих дошъл на заколение? Трябваше да се довериш на страха, който сигурно си изпитвал. Трябваше да ти е ясно, че не бих влязъл в тази зала безпомощен. Не говорех празни приказки, като ти казах, че победата ще бъде моя. Все пак ти беше подходящ избор, защото си най-добрият. Действително ми се искаше да приемеш предложението ми. Но това вече няма значение. Никой не може да ме спре. Останалите са безпомощни, а теб като те няма, всичко ще бъде по-лесно.