Тази авантюра в някои отношения се бе оказала ползотворна, докато в други не чак толкова задоволителна. Когато най-накрая разкрих истинското си състояние, Рандъм и нашата сестра Дирдри, която бяхме срещнали по пътя, ме заведоха до огледалния на Амбър град в дълбините на морето — Ребма. Там преминах през отражението на Лабиринта и в резултат възстанових по-голямата част от спомените си — във връзка с това възникна и въпросът дали аз съм истинският Коруин или просто една от неговите сенки. От Ребма се отправих към Амбър, използвайки силата на Лабиринта, за да се пренеса мигновено у дома. След като се бих на дуел с Ерик, дуел, който нищо не реши, аз избягах чрез Фигурите във владенията на скъпия си брат и евентуален бъдещ убиец — Блийс.
С Блийс се съюзихме, за да атакуваме Амбър — зле ръководена битка, която изгубихме. Блийс изчезна по време на решителната схватка, при обстоятелства, които изглеждаха фатални. Колкото повече неща обаче научавах, и колкото повече се замислях върху случилото се, толкова по-вероятно ми се струваше да не са се оказали чак толкова фатални. Това нападение стана причина да се превърна в пленник на Ерик и, макар против волята си до известен степен, в съучастник на неговата коронация. После той ме ослепи и захвърли в тъмница. Няколкото години, прекарани в подземните килии на Амбър бяха станали свидетел на възстановяването на зрението ми, в права пропорционалност обаче с влошаването на умствените ми възможности. Само внезапното появяване на стария съветник на татко Дуоркин, в много по-лошо умствено състояние от мен, бе разкрило пътя към бягството.
След това се заех да си възстановя силите и реших да бъда по-предпазлив следващия път, когато тръгна да търся Ерик. Стигнах през Сенките до Авалон, древната земя, която някога бях управлявал, с намерението да се сдобия с едно вещество, уникално със свойствата си да предизвиква взривове в Амбър. От всички амбърити за съществуването на подобно вещество знаех единствено аз. По пътя минах през земите на Лорейн, където срещнах моя стар авалонски пълководец Ганелон или пък някой, който много приличаше на него. Останах там заради един ранен рицар, едно момиче и една местна заплаха, странно наподобяваща нещо, което се появяваше в покрайнините и на самия Амбър — постоянно нарастващ черен кръг, свързан по някакъв начин с черния път, по който се движеха нашите врагове — факт, за който отчасти държах отговорен и себе си, заради клетвата, която бях изрекъл по време на моята слепота. Спечелих битката, изгубих момичето и продължих по пътя си към Авалон, заедно с Ганелон.
Когато стигнахме до Авалон, бързо научихме, че градът се намира под закрилата на моя брат Бенедикт, който имал проблеми, поради ситуация, сходна на заплахата от черния кръг\черния път. Бенедикт изгубил дясната си ръка в решителната схватка, но спечелил победа в битката си със зловещите амазонки. Той първо ме предупреди да запазя намеренията си към Ерик и Амбър само на теория и чак след това ни предложи гостоприемството на едно от именията си, докато той самият остана в продължение на още няколко дни на бойното поле. И точно в неговото имение срещнах Дара.