Памфили реши да уволни този дребен недодялан селянин и влезе в капелата, където го очакваше отец О’Нийл. Тъмнокосият свещеник имаше красиво, но доста мургаво лице за ирландец.
— Моля, седнете, ваше високопреосвещенство — каза О’Нийл. — Светият отец ще дойде веднага. — Излезе припряно през задния изход и изчезна по коридора.
Кардиналът въздъхна и седна на един от сгъваемите столове. Среднощна среща в Сикстинската капела?! Поклати глава. Откакто се беше разболял, понтификът идваше тук почти всяка нощ. В този късен час негово светейшество избягваше хилядите тълпящи се зяпащи туристи и в нощната тишина този „бисер на Ватикана“ оставаше само за него.
Памфили вдигна поглед към поразителните фрески на полуцилиндричния свод. Красив, ала уморен, Бог се спускаше от небето с решително протегната могъща ръка и изпъваше дългия си изящен показалец, за да вдъхне живот и духовна благодат на своето творение — Адам. Заобикаляха го серафими и херувими. С изпълнени със страх очи ангелите сякаш теглеха Господ за дрехите, за да спрат Неговото безразсъдно благоволение.
Въпреки че беше виждал тавана на капелата безброй пъти. Памфили чак сега забелязваше… наистина забелязваше Микеланджеловия Адам. Апатично полегнал, първият човек изглеждаше преситен, докато Бог се готвеше да даде духовна благодат на своето творение. Адам вяло опираше ръка върху свитото си коляно и пръстът му се огъваше в колеблив опит да докосне този на Господ. Великият художник явно загатваше, че приемането на божествените дарове може би е прекалено голямо усилие за ленивото създание.
В пустата Сикстинска капела отекнаха гласове и го накараха да се обърне. Той ахна, като видя някога жизнерадостния понтифик отпуснат в инвалидната си количка, бутана от отец О’Нийл. Папата трепереше и главата му висеше настрани. Неврологичното заболяване малко по малко го убиваше.
Защо Бог допускаше Неговото най-свято създание да бъде унижавано по този начин?
Памфили коленичи и целуна треперещата ръка на папата.
— Нашият небесен отец, Неговият любим син и Света Богородица да бдят над ваше светейшество.
Понтификът направи опит да се усмихне и го потупа по ръката.
Памфили придърпа един от сгъваемите столове и седна до папата.
— Как сте, santissimo padre?
Старецът попи потта от леко изкривените си устни с копринена кърпичка.
— Аз умирам, Армано — дрезгаво прошепна той. — Ти как си?
— Santissimo padre! — Кардиналът стисна треперещата му ръка. — Не искам да слушам такива приказки от ваше светейшество. Вие сте силен. — Памфили сведе очи и запримигва, за да прогони сълзите си. — Вие сте…
— Седни по-близо до мен, Армано — прекъсна го папата и се обърна към стоящия зад него О’Нийл. — Ако обичаш, Патрик.
Свещеникът бръкна под инвалидната количка и извади портативен компактдиск плейър. Включи го и в черквата се разнесе последната част от кантатата „Сърце, уста, дело и живот“. Ирландецът се поклони и се отдалечи към дъното на огромната капела, като остави понтифика и кардинала насаме с Бог, Микеланджело и Бах.
Папата вдигна поглед към стенописите на тавана и се наслади на най-великото художествено постижение на всички времена.
Сред прекрасните звуци на органа, поразителната красота на капелата и с треперещата ръка на любимия му понтифик в дланта си, Памфили се почувства по-близо до Господ, отколкото в който и да е друг миг през целия си живот.
— Нощем идвам тук, Армано, за да зърна отвъдното, преди да ме призоват — отново се разнесе хрипливият шепот на папата.
Кардиналът избърса сълзите си и кимна.
— Да, santissimo padre.
Папата се завъртя в количката си с лице към Памфили.
— Музиката не е просто красива. Тя заглушава разговора ни.
— Простете, ваше светейшество?… Какво заглушава?
— Армано — каза светият отец. — Доколко може да се разчита на нашия секретен отдел в Службата за археологически проучвания?
— Напълно, sua santità. Пети отдел е най-…
— Днес следобед вашият монсиньор Пиетранджели ми прати ето това. — Той подаде съобщението на кардинала. — Доколко е достоверна тази информация, Армано?
Памфили прегледа текста.
— Информацията идва от професор, който е на служба при нас и е свързан с експедицията. Уважаван специалист и добър католик, който следи работата на археолозите още от пристигането им на Йона.