Докато понтификът препрочиташе писмото, кардиналът забеляза, че органът се е заменил с версия на същото произведение, изпълнявано на класическа китара.
Папата пусна листа на пода и скри лицето си в шепи.
— О, Армано, Армано, само да…
Свали ръцете си и в очите му проблеснаха сълзи.
— За мен, стари приятелю, това съобщение за откриването на книгата от девети век… на което повечето хора няма да обърнат никакво внимание, с най-ужасяващото събитие…
Светият отец отново се вторачи в тавана на Сикстинската капела и прибави сякаш на себе си:
— Предсказано е, макар да смятах, че…
Погледна Памфили, после насочи вниманието си към огромната фреска на задната стена, „Страшният съд“ на Микеланджело, и бавно продължи:
— Като Божи наместник на земята, трябваше да се намеся още щом научих за експедицията, обаче си мислех… Е, може би вече е късно.
— Ваше светейшество говори така, сякаш това откритие предвещава края на света.
— Възможно е, Армано. Наистина е възможно. — Папата сведе очи към треперещите си ръце. — Скоро ще проумееш… чудовищния ужас, който дебне в мрака извън Христовото сияние, ужас, готов да погълне всичко най-скъпо за нас.
— Разбира се, sua santità — побърза да се съгласи Памфили, като се чудеше дали не става свидетел на окончателната деградация на този някога здрав и жизнерадостен човек.
Папата въздъхна тежко, втренчи се в тавана на капелата и развълнувано произнесе:
— В лето Господне осемстотин петдесет и девето папа Николай Първи получил писмо от някой си Малх, епископ на ирландския диоцез Клонард. Този Малх обаче всъщност написал две писма.
— Защо, santissimo padre?
— Както казах, Малх пратил първото на папа Николай, а второто — на сестра си, игуменката на Кинвара.
— Немощният стар понтифик впери настойчив поглед в кардинала. — Преди пет години един крадец уби клетия отец Андолини заради това второ писмо, Армано.
— А онова, което пратил на папа Николай, santissimo padre?
Папата се наведе напред.
— Писмото, което епископ Малх пратил на папа Николай, още е зад тези стени. Неговото съществуване е една от най-строго пазените тайни на Ватикана.
Замълча за миг и остави кардинала да осмисли казаното. После се наведе към него още повече и присви очи.
— И заради писмото на Малх до папа Николай векове по-късно папа Инокентий Трети пратил своя кръстоносен поход срещу катарите — прошепна понтификът.
— Какво?! — възкликна кардинал Памфили, но бързо успя да се овладее. — Прощавайте, sua santità. Но катарите са били еретици, оскърбление за Господ… престъпници. Те жестоко са убили папски легат!
Понтификът насочи треперещия си показалец към него.
— Наистина ли смятате, че Инокентий е организирал толкова всеобхватна и систематична програма за изтребване на християнските отстъпници, на християнска земя, заради убийството само на един ватикански пратеник?
— Но… но самата опасност от Великата ерес, ваше светейшество… Това не е ли…
— Да, катарите и тяхната ерес представлявали заплаха за Римската църква, Армано, обаче Инокентий знаел, че тяхната така наречена Велика ерес може да бъде овладяна.
Сгърчената уста на стария понтифик се изви в крива усмивка.
— Според теб защо кръстоносният поход срещу катарите през тринайсети век е станал основа за създаването на гигантската машина, каквато е Светата инквизиция? Само за да издирват еретици ли? Зад стаите за мъчения на Инквизицията се крие конкретна причина, безкрайно по-важна от ереста.
— Каква причина, sua santità?
— Да намерят скривалището на онова, което Отците на Църквата наричали Ужасната катарска тайна, но което станало известно като „катарското съкровище“. И тази ужасна тайна се описва в писмата на епископ Малх до папа Николай и игуменката на Кинвара почти триста и петдесет години преди раждането на папа Инокентий Трети.
Памфили поклати глава, сякаш това можеше да му помогне да осмисли думите на папата.
— И ваше светейшество твърди, че писмото до Николай с тази ужасна тайна е тук, във Ватикана, така ли?
— Заключено е в подземие дълбоко под Григорианския музей.
Кардиналът беше свикнал със злощастно известния навик на понтифика да усуква. Папата отдавна прилагаше тази стратегия, за да контролира разговора. С годините и болестта обаче ставаше все по-лошо.