— Искаме да отидете на Йона — без да се обръща, произнесе Памфили. — Разберете какво знае онази археоложка и й внушете, че някои много заинтересовани страни няма да се откажат, докато не получат книгата.
— Слушам, sua santità.
— И под „няма да се откажат“ имаме предвид, че е в неин изключителен интерес да направи всичко по силите си, за да ни помогне да си върнем книгата — завърши понтификът, докато гледаше как полицаите извеждат просяка от площада през колонадата към Пиаца дел Сант Уфицио.
— Извинете, santissimo padre, точно колко „изключителен“ да й обясня, че е интересът й?
Армано Памфили се надигна, обърна се към мафиота и впери очи в него. Чуваше се единствено градският шум, малко приглушен от затворения прозорец.
— Разбирам, santissimo padre — каза сицилианецът.
47.
Докато хеликоптерът прелиташе над остров Бак Мор, Раймон Тренкавел вдигна ударника на късоцевния револвер „Смит & Уесън“ на пилота, после го свали. След това пак го вдигна и насочи вниманието си към картата. Намираха се на около единайсет километра на север-северозапад от Йона. Погледът му се плъзна обратно към револвера. Красивото оръжие имаше орнаментирана с резба дръжка от лирово дърво на кремави и розови ивици и хромирани метални части.
Погледна през предното стъкло към кипящия сив океан под вертолета и си представи лицето й. В гърлото му заседна буца. В крайна сметка може би и Елен беше създадена с едно-единствено предопределение — да бъде убита. На устните му плъзна мрачна усмивка. Нали тъкмо нейната смърт го превърна в нещо също толкова безжизнено, колкото буца глина. И баща му нямаше друг избор, освен да извае от глината същество с една цел — мъст.
Французинът се обърна и забеляза, че пилотът опипва подутото си насинено лице. Счупеният му нос беше дело на професор Филипс. Раймон се усмихна. Голямата любов на Джейми наистина се оказваше изумителна жена.
След като прати Касиди в ада, събаряйки хъмвито му в пропастта, Тренкавел откри пилотите на двата хеликоптера да се крият в кухнята при готвача и камериерката. Изобщо нямаше да се сети, че са пилоти, ако изпадналата в истерия камериерка не се бе изпуснала.
Само няколко секунди по-късно тримата лежаха в локви кръв на каменния под. Ужасеният млад шотландец се съгласи да го закара, където пожелае. И му даде револвера, който държеше в момента.
Сега летяха с вертолета „Месершмит-Болков-Блом 105“ на Касиди с около двеста и трийсет километра в час на петдесетина метра над вълните и от мъглите пред тях постепенно изплуваше Йона.
От запад се бяха появили облаци, започна да ръми. По предното стъкло на хеликоптера се стичаха все по-широки вадички. Тренкавел се съмняваше, че на и без това пустия западен бряг на острова ще има жива душа. Дъждът го гарантираше.
Освен единайсет милиметровия си револвер пилотът му беше дал портфейла си, в който имаше триста лири, туристическите си обувки, вълнените си чорапи, найлоновото си пилотско яке и бейзболната си шапка. Всичко точно по мярка на Раймон. И сега нещастникът натискаше металните педали с боси крака и зъзнеше само по тениска.
Русокосият мъж с бебешко лице се обърна към него.
— Какво ще правите с мен?
— Зависи как мине дебаркирането.
— Какво искате да кажете?
— Ще подходиш откъм западната страна на Йона — отвърна Тренкавел. — Ниско под хълмовете във вътрешността на острова. Ще ме оставиш на плажа в залива. Ясно ли е?
Пилотът кимна.
Вертолетът се снижи и се насочи към скалистия бряг само на няколко метра над вълните. Пясъкът на плажа в заливчето искреше дори на слабата сребриста светлина на Северния Атлантик.
Мъжът се обърна към Раймон.
— И просто ще ме пуснете да си отида, след като ви оставя, така ли?
— Такива са намеренията ми — отвърна Тренкавел.
— Стига да си държиш устата затворена. — Той размаха портфейла пред лицето му. — Тук има много информация за теб. Не ме карай да те търся.
Пилотът закима толкова енергично, че главата му сякаш завибрира.
Месершмитът зави и се приближи към брега. Двата му турбинни двигателя вдигаха бързо разширяващи се кръгове от вълни подире им.
— Малко по-навътре — нареди французинът. — Добре, стига. Приземи го.
Вертолетът кацна.
— Мерси за возенето — каза Тренкавел. — И за всичко останало. — Не повярва на очите си, когато пилотът се усмихна и леко кимна.