— Но в съществуването на това писмо са посветени само папите, нали, sua santità?
— Папа Николай съчинил тайна клетва, полагана от всички понтифици след него, заклеваща всеки нов папа да прочете писмото и да предаде информацията за неговото съществуване на следващия, който седне на трона на свети Петър.
Старецът стисна ръката на кардинала и продължи:
— Николай съчинил клетвата, за да защити Църквата и света от онова, което според мен са открили на онзи остров в Западна Шотландия.
— Древната книга, за която ни съобщава нашият човек на Йона ли?
Понтификът хвана сребърния кръст, който висеше на шията му, и го погледна.
— Най-вероятно изложение на злото, написано от самия дявол.
Сбръчканото му лице пребледня още повече. Той завъртя инвалидната си количка така, че да е лице в лице с кардинала.
— Малх предупреждава папа Николай тъкмо за тази книга… за това нещо, което са открили онези глупави археолози. И който или каквото и да я е съчинило, някак си е знаело Ужасната катарска тайна стотици години преди еретиците изобщо да са се появили.
— Но как?!
— С магьосничество, Армано. — Папата потрепери. — С магьосничество.
— Какво са знаели тези грешни еретици, santissimo padre? Каква е тяхната ужасна тайна? — Памфили внимателно постави длан върху рамото на понтифика. — Разкажете ми, свети отче. — Няколко секунди двамата духовници мълчаливо се гледаха един друг.
— Повиках те тук, кардинал Памфили, за да ми помогнеш да нося това ужасно бреме — отвърна накрая папата. — Аз съм стар и болен… Смъртта ми наближава. Бог може да ме вземе при себе си всеки момент.
— He, sua santità. Вие ще…
Старецът го прекъсна с вдигане на ръка.
— Ти често забавляваше своя понтифик с разказите си за детството си в нюйоркския ирландски квартал, Армано. — Усмивката му се стопи. — Надявам се онези сурови улици да са те подготвили добре, приятелю. Нашата Света църква повече от всякога има нужда от силите ги.
Бръкна в расото си и извади три потъмнели, изтъркани от времето ключа. Докато ги подаваше на Памфили, те издрънчаха в треперещата му ръка.
— С тях, Армано, независимо дали духовно си готов, ще отключиш Ужасната катарска тайна… Ако стане достояние на света, тя ще отнесе всички ни в гърлото на сатаната.
Папата с усилие придвижи количката си към кардинала и се наведе напред.
— А сега внимавай, скъпи приятелю…
Памфили усети дъха му — смрад на трупно разложение.
— Една от плоскостите на ламперията зад две статуи на богинята Сехмет на първия етаж в Григорианския египетски музей… — започна понтификът.
4.
Катлийн се надигна от задната седалка на таксито и се премести на сгъваемото пластмасово столче до стената към шофьора. Той я погледна в огледалото и каза:
— Там няма да ви е удобно…
— Ще поседя тук, ако не възразявате.
— Да не се съмнявате в шофьорските ми способности? — Просто си гледайте пътя, моля.
Черното такси отби от Еър Плейс и подмина единбургската Кралска ботаническа градина. На следващия ъгъл се показа тъмносиният Фърт ъв Форт. Огромният залив искреше на утринното слънце.
— Влизаме в Лийт, мадам.
Колата се движеше покрай товарни кораби и риболовни траулери, които опъваха котвените вериги.
Малко по-нататък шофьорът намали и спря при един бетонен кей.
— Това е номер двайсет, мадам.
В края на стария занемарен пристан имаше арка, боядисана в червено-черно каре, с надпис „Хайлендър Еър“. На петдесетина метра от брега се виждаше хидроплан, също в червено-черно, опъващ въжето на оранжевия си буй, докато се издигаше и спускаше на леките вълни. Формата на самолета й напомни за холандско сабо — само да ги нямаше крилата и двата радиални двигателя над корпуса.
— С онуй там ли ще летите, мадам? — попита таксиметровият шофьор.
— Трябва много бързо да стигна до Западна Шотландия.
— С туй нещо може по-скоро да стигнете на оня свят. Сметката ви е две лири и десет.
Катлийн му плати, слезе с куфарчето и сака си и проследи с поглед отдалечаването на колата. Огледа ветровития кей, чу познатото потропване на лодка в дока и когато сведе очи към водата, видя рибарска плоскодънка, завързана за прогнил стълб. Хвърленото отгоре й брезентово платнище покриваше половината корпус. В този момент слънцето изчезна зад стена от тъмни облаци и над пристанището се смрачи.