— Професоре, бихте ли обяснили на този Тома Неверни, че не е чак толкова невероятно?
Катлийн кимна и продължи:
— Виж, Дейвид, по времето на Христос Южна Франция била римска провинция, наричали я Нарбонска Галия. Изключително цивилизован район, но затънтен. Ако не ти се ходи накрай света, но все пак искаш да си далече от зоркото око на Рим, Нарбонска Галия била идеалното място. Пък и в тази област отдавна имало еврейски общности, сред които Мария Магдалина и другите следовници на Исус можели да потърсят убежище, носейки със себе си неговото мумифицирано тяло.
— Абсурд! — Мъжът й отхвърли тази идея, сякаш гонеше досадна муха. — Във Франция ли? Това е нелепо!
— Дяволите да те вземат, просто я доизслушай! — изсумтя Тренкавел.
Дейвид се обърна към него със зачервено лице и пламнали от гняв очи.
— Какво?! Я върви на майната си!
Дори самият вятър стихна, за да си поеме дъх. Катлийн чу само двойното изщракване от зареждането на револвера.
— Раймон — спря тя французина. — Не му обръщайте внимание!
После погледна съпруга си.
— Просто ме изслушай, Дейвид! Моля те.
След като продължи свирепо да се взира в мъжа й, Тренкавел свали ударника на револвера и отново се облегна на джипа.
— Продължавайте, професоре. Целите сме слух. — Усмивката му изчезна и той насочи оръжието си към Дейвид. — Нали?
Другият мъж се извърна и впери очи в смрачаващия се залив.
— Давай, Катлийн. Слушам те.
Тя погледна целещия се в съпруга й французин и изведнъж всичко си застана на мястото. Победата на Христос над смъртта представляваше самата основа на католическата доктрина. Без чудотворното му телесно възкресение — най-убедителното доказателство за Неговата божественост — християнското преживяване щеше да бъде обезсилено. Без Възкресението Исус нямаше да се завърне в Деня на Страшния съд. Дори св. Павел казваше: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра!“25
Катлийн въздъхна и поклати глава.
— Да, после пък свети Павел…
— Защо се бавите, професоре? — подкани я Тренкавел. — Този набожен християнин чака със затаен дъх да чуе как Великден ще бъде зачеркнат от нашите календари.
Тя кимна и продължи:
— Според някои предания Мария Магдалина и други следовници на Христос — лелите му и Йосиф Ариматейски — отплавали за днешна Южна Франция и пренесли там тялото му. Слезли в днешното пристанищно градче Сен Мари де ла Мер, само на петстотин и шейсет километра от Рим покрай италианското крайбрежие. Някои ранни църковни писатели също твърдят, че Мария Магдалина и Йосиф Ариматейски отишли там — например архиепископът на Майнц Рабан, който пише за това в началото на девети век. А в средата на тринайсети век архиепископът на Генуа Яков Ворагински също пише, че Мария Магдалина отишла във Франция. Даже черквата в Сен Мари де ла Мер, „Нотр Дам де ла Мер“ която датира от дванайсети век, е издигната в чест на три Марии, Мария Магдалина и лелите на Исус Мария Яковова и Мария Клеопова, за които се смятало, че са пътували заедно с Магдалина… Местното предание разказва, че слезли в малкото пристанище, носейки „Божието съкровище в сандък с алое и миро“. През първи век, Дейвид, алоето и мирото са средства за балсамиране. Разбираш ли…
— Разкажете на съпруга си за свети Павел! — Тренкавел махна с револвера. — За това как всичко…
Изведнъж от пътя проблеснаха автомобилни фарове. След няколко секунди се появи джип „Воксхол Монтерей“, който спря до другите две коли при паметника на Бийтън. Зад волана седеше лекарят на Камерън. Джейми му каза нещо, после слезе с оранжевата кутия, в която трябваше да е книгата. Катлийн забеляза, че приятелят му не гаси двигателя.
Когато видя пилота, настроението на Тренкавел мигновено се промени.
— Bonjour, mon ami — с широка усмивка го поздрави французинът.
Джейми не му обърна внимание и като се подпираше на бастун, се приближи до Катлийн. Сърцето й бясно се разтуптя, когато погледът й срещна неговия. Макар да знаеше, че Дейвид ги наблюдава, тя не можеше да откъсне очи от шотландеца.
Камерън се усмихна и когато я докосна по ръката, между тях сякаш потече електрически ток. Катлийн усещаше, че мъжът й разбира какво се случва в момента, и това й напомни за мъката, неговата мъка, за която археоложката се опитваше да не мисли. Боеше се или по-скоро се… срамуваше да го погледне, затова сведе очи и забеляза гипсираната ръка на Джейми.