— Добре ли си? — прошепна тя.
На лицето му заигра онова познато дяволито изражение.
— „Правете си шеги с бедата чужда, като не сте я преживели вие!“
— Сега пък цитираш „Ромео и Жулиета“26?! — В гърдите й сякаш изпърха ято уплашени птици.
Той й намигна и се обърна към Тренкавел.
— Нося ти книгата, Раймон. Можеш да си тръгнеш с нея, никой няма да те спре. Взимай я и заминавай.
Французинът бързо се приближи и взе кутията, отстъпи няколко крачки назад, приклекна, остави я на земята и я отвори. Видя древния кодекс и кимна доволно.
— Благодаря, Джейми, но ако не възразяваш, искам професор Филипс да прочете едно от предсказанията на монаха. — Изправи се и занесе кутията на Катлийн. — Прочетете предсказанието, доктор Филипс. Научното ви резюме може би не е достатъчно и вашият Тома Неверни трябва да чуе самото пророчество. Прочетете го и го просветете за най-голямата измама в човешката история.
— Текстът е написан с миниатюрно курсивно писмо — възрази археоложката, взе пластмасовата кутия и погледна Тренкавел в очите. — Не мога да го прочета без микроскоп.
Французинът стисна устни и студените му черни очи заискриха като стъкло.
— Искам да прочетете откъса! — Раймон насочи револвера си към мъжа й. — Искам той да чуе думите, които ще разрушат неговия измамен свят! Или ще живее с това знание… — Разнесе се изщракване от вдигане на ударник. — Или ще умре невеж, мамка му!
— Спокойно. Раймон — тихо каза Джейми и се обърна към Катлийн. — Бележките ти са в кутията, нали? Направо прочети превода.
— Прав си — отвърна тя. — Един момент да го намеря.
Остави кутията на земята, клекна и затършува сред отделните листове на светлината на автомобилните фарове. В същото време стрелна с поглед Камерън, без да изпуска от очи Тренкавел, който пък гневно се взираше в съпруга й. После за миг срещна погледа на Дейвид, но той бързо се извърна.
— Всички изгаряме от нетърпение — изсумтя Раймон. — Защо се бавите толкова?
— Ето го — прекъсна го Катлийн. — Това е преводът за две хиляди петдесет и шеста година и…
— Добре, по дяволите! — Тренкавел размаха оръжието. — Просто го прочетете!
Тя кимна, прокашля се и почна:
— „Тялото на Исус Назорей изнесоха от гробницата Йосиф Ариматейски и Мария Магдалина и го пренесоха по море там где рона в дома си се влива положиха тялото му в пещера дълбоко в планина що името Тяло Божие носи хиляда двеста и петдесет лета след таз нощ във франкското кралство септимания ще узнае светът, че Исус не се е изправил от гроба, а е умрял е като всички люде…“ През девети век наричали Септимания днешния Лангедок — поясни Катлийн. — По онова време…
— Чакайте, професоре — обади се Раймон. — Монахът нарича планината, в която е погребан Христос, Тяло Божие, нали?
— Точно така — потвърди археоложката.
— Тяло Божие на латински с Corpus Dei — продължи французинът. — Аз съм от Лангедок и на местния диалект Corpus Dei се произнася като Corps Dien. Край моя дом, на другия бряг на река Сал, се издига планината Карду. Corps Dien… Карду… Corpus Dei… — Той се засмя. — Звучи сходно, нали? Когато се прибера, може да взема лопата и да проверя.
Тренкавел придоби замислен вид, започна нервно да се разхожда и да поглажда с пръсти цевта на револвера.
— Знаете ли — каза след малко, — сред моя народ имало… избраници, които знаели тази велика тайна… Един от най-святите им документи била карта на „нашето мистично съкровище“, както го наричали. — Раймон сви рамене. — Картата била изгубена след падането на Монсегюр, разбира се.
Катлийн присви очи.
— Дедите ви са били катари, така ли?
Все още поглаждайки цевта на револвера, Тренкавел кимна.
— Натъквала съм се на легенди за катарското съкровище, заровено някъде в лангедокските планини — каза тя. — Историците смятат, че става дума за злато и скъпоценности.
Французинът се усмихна, без да откъсва поглед от револвера.
— Е, съществуването и местонахождението на Христовия гроб в известен смисъл са имали парична стойност. През вековете Съкровището или Голямата тайна, както го наричали във Ватикана, давало на някои хора възможност да изнудват църковните власти за пари. Накрая в Рим им писнало и пратили кръстоносен поход срещу моя народ… Катарите били християни, обърнете внимание.