— Чакайте малко! — възкликна Катлийн. — Искате да кажете, че Католическата църква е организирала кръстоносния поход срещу катарските еретици, за да унищожи тази… тази Голяма тайна, така ли?
— Разбира се — потвърди той. — Запазването на тайната векове наред е обсебвало вниманието на Ватикана. — Раймон се подсмихна. — Всъщност откакто Йосиф Ариматейски и Мария Магдалина откраднали тялото.
Джейми поклати глава.
— Не знам… Всичко това звучи… — Той погледна Катлийн. — Попадала ли си на такова нещо в проучванията си?
Археоложката кимна.
— Разкази, фрагменти от разкази, местни легенди… Ето какво пише Жан дьо Жоанвил, приятел на френския крал Луи Девети. Кралят му разказал, че неколцина катарски свети мъже искали да спасят Лангедок от грабежите на северните рицари и поканили предводителя на папската войска Симон дьо Монфор да дойде и да види тялото на Христос. Монфор явно се уплашил и отказал. Кръстоносният поход на Църквата срещу катарите продължил, а малко по-късно Ватиканът създал Светата инквизиция.
— И вие смятате, че Църквата е създала ужасяващата машина на Инквизицията просто за да разкрива еретици?! — Очите на Тренкавел блестяха безумно и той избухна в смях. — Те са измъчвали онези нещастници, за да открият гробницата на Христос! — Смехът му звучеше накъсано и истерично. Накрая французинът се поуспокои. — Довършете предсказанието, професоре. Покажете ни как са ни мамили.
Катлийн отново кимна и вдигна листа към светлината.
— „Ала умря тялото му и душата му на небето се възнесе през морето потърси брата си Исуса неговият изгубен брат Йосия и в смъртта до него полегна и с Йосия погребани са писмата що написаха Петър Яков и Йоан за туй, че Исуса следваха те да чуят словото на Учителя и оттогава мечтаеха да го видят след кръста на Голгота, понеже е рекъл той, че син е Авраамов а всички що се молят на Отеца наш са Синове Божии ала Павел Тарски измислил, че видение му се явило на един път и оттогава се стремял той към собствена слава, понеже изопачил истината за словата на Учителя за Сина Божи като Творение Божие що трябвало да бъде пожертвано, но тоя Павел Тарски желаел да откъсне Господ от евреите, та само за неевреите той да остане…“
Известно време се чуваха само вълните, които се разбиваха в скалистия бряг на Лох Скридийн.
Накрая Катлийн наруши тишината.
— Според този откъс Исусовият брат Йосия по-късно дошъл в Южна Галия, починал и бил погребан до брат си. Явно с него погребали писма от трима апостоли, обвиняващи Павел, че е измислил мита за Исусовата божественост, преследвайки собствените си политически цели. По същество това предсказание намеква, че Павел си е присвоил християнската история и е дискриминирал евреите християни.
— „Намеква“ ли? — Тренкавел я стрелна с гневно святкащи очи. — Тук черно на бяло пише, че ще бъде открито не само тялото на Исус, но и събраните от брат му Йосия писма от апостолите, доказващи, че Римската църква е творение на мегаломана Павел.
— Катлийн — тихо каза Дейвид. — Знам, ти ми каза, че предсказанията в книгата са се потвърдили за близо хиляда и двеста години… — Той стоеше с гръб към тях и докато говореше, не откъсваше очи от смрачаващия се залив. — И че според всички изследвания тя наистина с написана тогава… — Обърна се и я погледна. Последните слънчеви лъчи се отразяваха в сълзите му. — Само че това изобщо не ме интересува! Не ми пука какво пише в книгата! Няма… Няма да повярвам в нещо, което, в сърцето си знам, не е вярно!
Макар мъжът й да не го демонстрираше, тя знаеше, че винаги е бил набожен християнин. Почти всяка неделя ходеше сам в малката методистка черква край дома им. Ала до този момент не беше осъзнавала реално искреността на неговата вяра. И това я накара да го почувства по-близък, отколкото през последните години.
Тя тържествуващо погледна Тренкавел.
— Виждате ли, хората ще вярват в онова, в което имат нужда, в което искат да вярват. Това е вяра, Раймон. И старият Броихан го е разбирал. Още не съм свършила с предсказанието. Чуйте и края:
— „Щото Исус като другите беше, чрез които Бог ви говори и още по-близо до вас ще бъде Творецът, понеже ярко ще пламти на вярата огънят и Господ Бог наш вечно във вас ще сияе…“
Тренкавел дълго се взира в нея, след това се обърна към съпруга й.
— Току-що чу какво ще открият след петдесет и една години. Това не поражда ли поне мъничко съмнение във вярата ти?
Дейвид поклати глава.