— Престанал е… да пише… защото е видял какво ще се случи през две хиляди сто осемдесет и седма година. — Той посочи лекаря. — Кенет добре владее… древния език. Нали, докторе?
Старецът се усмихна и кимна. Отиде при джипа, взе докторската си чанта, върна се и приклекна до тях.
— Не се дърпай, момко. Дай да хвърля едно око. — Повдигна полото на Джейми и огледа раната. Лицето му не издаваше нищо. Той свали меката си шапка и я натисна върху дупката от куршум, за да спре кръвта. — Продължавай да натискаш, моме. — Постави дланите на Катлийн върху импровизирания компрес и с все същото непроницаемо изражение измери пулса на Джейми. После извади от чантата си спринцовка, но Камерън поклати глава.
— Недей, Кенет. Трябва да говоря с Кат.
Лекарят се усмихна тъжно и кимна. Изправи се и се обърна към археоложката.
— Прочети последното предсказание, моме. Прочети го за онези, които ще дойдат след нас.
Пръстите на Джейми, които галеха бузата й, бяха по-леки от перца.
— Кат, обещай ми, че ще прочетеш последното предсказание, преди да решиш какво да правиш с книгата — помоли я той.
— Обещавам — промълви Катлийн. — Но ти ми обещай завинаги да останеш с мен. Обичам те. Джейми. Страшно те обичам…
Сините му очи заискриха и устните му се извиха в онази чудесна пиратска усмивка.
— Вече съм с тебе завинаги.
Произнесе го с толкова убедителна нежност, че тя му повярва.
Той прокара пръсти през косата й.
— Знаеш ли, животът и любовта не са подвластни на времето и все се завръщат при теб. И тогава… — Камерън се засмя топло — пак ще ме зърваш.
— Джейми, не разбирам какво…
Той долепи показалец до устните й.
— Просто вярвай, че винаги ще съм до теб. Винаги, Кат. Никога няма да те оставя.
Катлийн кимна и отново избърса сълзите си. Всичко… Дейвид, лекарят, дори автомобилните фарове… всичко избледня и се отдръпна в мрака около тях. Остана само мъжът, когото прегръщаше, и тяхната любов.
— Любовта ми към теб, Кат, ми върна живота — прошепна Джейми. — Всичко, каквото съм бил… каквото съм… и можех да бъда… — Усмивката му стана още по-широка. — Целуни ме де. Хайде…
И изведнъж се напрегна и тялото му ужасяващо се разтърси.
— Целуни ме, Кат. Целу…
Отпусна се и Катлийн се надвеси над него. И когато заглуши последната му дума с тяхната последна целувка, топлина обля устните й. И в този сърцераздирателен миг тя осъзна, че току-що е поела сетния дъх на Джейми Камерън.
50.
Катлийн натисна електрическия ключ. Светна само единият ред лампи на тавана и лабораторната зала й се стори студена и мрачна.
Тя остана за миг на прага и се опита да преглътне сълзите си, но не успя и за кой ли път ги избърса с ръкава на пуловера си. Вълната одраска зачервената й кожа, раздразнена от часове плач, и археоложката потрепери.
Отиде до работната маса, включи лампата на микроскопа и поклати глава. На какво се дължеше обзелото я сутринта непреодолимо желание да отиде в Тобърмори? Видя къде е израснал Джейми, срещна се е баща му… може би така този вълшебен човек ставаше някак по-реален… Защото с всеки изтекъл час той все повече й се струваше само сън…
Тя въздъхна тежко и постави книгата под микроскопа.
Истинската причина за отиването й в Тобърмори навярно се криеше в стремежа й да го задържи при себе си още малко. Да удължи още живота на онова, което съществуваше между тях…
По дяволите! Катлийн рязко дръпна стола и седна.
Не беше планирала неговата поява в живота й! Не се бе надявала, нито я очакваше!
Гневно стартира компютъра.
Просто се беше случило. Дори не знаеше как.
Постави длан върху мишката, премести курсора върху иконката на интернет и я кликна.
Сутринта след смъртта на Джейми, след като я разпитаха в полицията, Дейвид напусна Йона. В писмото, което й остави на рецепцията в хотела, пишеше, че заминава за Лондон. Подписът гласеше просто… Дейвид.
Вятърът засвири в пролуките на прозореца и привлече вниманието й към бурята навън, но след малко тя отново погледна книгата на монаха.
За да облекчи нервното напрежение в гърдите си, реши да си направи чай.
Докато пълнеше чашата си с вода и я слагаше в микровълновата фурна, си спомни първото си впечатление от фамилния дом на Камерън, високо над Мълския залив.