Беше си го представяла като обикновена селска къща, ала…
Дълга, изключително добре поддържана морава с брези, в края на която се издигаше тъмно тухлено имение с три грамадни каменни комина и огромна дървена врата с витраж.
„След всичко, което се случи…“
Микровълновата фурна изпиука.
„Ти не преставаш да ме изумяващ, Джейми Камерън…“
Катлийн се опита да преглътне мъчителната буца в гърлото си, занесе чашата чай на работната маса и седна зад микроскопа. В мислите й нахлу споменът за срещата й с баща му, за смайването й от приликата между двамата. Сякаш Джейми продължаваше да живее и я гледаше от бъдещето.
— Момчето имаше право — каза й старият Камерън. — Ти си извънредно красива жена. — На устните му грейна топла, нежна усмивка — усмивката на Джейми. Сребристата му коса отразяваше светлината на огъня като ореол около лицето му. — Знаеш ли — прошепна той, като че ли това бе тяхна тайна, — когато ми се обади от Йона. Джейми приказваше само за тебе.
Повече не го видя. Г-н Камерън почина след няколко часа. Според Кенет старецът просто пожелал да последва момчето си.
Силен повей на вятъра разтърси прозореца и тя се сепна. Отново погледна книгата и я полазиха тръпки. Катлийн се извърна и плъзна очи по пустата стая. Студентите вече бяха напуснали острова, както и повечето преподаватели. Находките бяха опаковани и щяха да заминат за Глазгоу, Единбург и Лондон. Всички, освен книгата на монаха и…
Археоложката бръкна в джоба на мъхестия си елек и извади златния кръст, който беше намерила под лявата длан на обезглавения монах. Почистен и лъснат, той направо сияеше.
Тя го обърна и преведе наум загадъчния хиберно-латински надпис:
— „Задето се от теб отрече: Отец Бог, Син и Дух Свети тоз негов грях не ще допуснат, задето той видял е туй, що Нечестивият е сторил, що нивга не ще бъде. Бог да прости клетия Броихан“.
Дали тези думи се отнасяха за предсказанието за 2056-а година, когато щяха да открият тялото на Христос? Или надписът имаше нещо общо с последното пророчество на монаха?
Очите й отново се върнаха към книгата. Освен Дейвид и Кенет никой не знаеше, че кодексът е у нея, дори Том. Всички бяха повярвали на лъжата й, че Тренкавел го е заровил някъде из тресавищата и е отнесъл тайната за местонахождението му в гроба си.
Полицаите направиха оглед на местопрестъплението при паметника на Бийтън и заключиха, че най-после са открили убиеца, на когото приписаха и клането на остров Скай. И тъй като не подозираха за съдържанието на книгата, не ги интересуваше какво се е случило с нея.
Катлийн си сложи латексови ръкавици. И точно преди да премести рамото на микроскопа над кодекса, прошепна:
— Страх ме е да прочета последните думи на монаха, любов моя…
Вятърът надигна вой сред клоните на дърветата и донесе отговора:
„Обещанието си е обещание, Кат…“
Археоложката се усмихна тъжно, поклати глава и внимателно запрелиства древните страници.
След като прочете последното предсказание на Броихан, Катлийн имаше нужда от нещо много по-силно от чай. Плати на бармана, изнесе чашата си във фоайето на „Сейнтс Ландинг“, някогашната дневна на внушителното старо имение, и се настани на малко оръфания морскозелен диван пред камината.
Загледана в пламъците, отпи глътка уиски. След онова последно пророчество монахът сигурно с радост беше посрещнал меча на викинга.
Вихрушката отново разтърси прозорците и тя погледна пелените от дъжд над сивия залив. Почти хипнотизирана от събудените от бурята мъгливи привидения, носещи се над тъмните води, чу, че някой влиза в хотела.
Навярно туристи, изостанали на острова. Усмихна се, макар да я прониза и болка, като си спомни, че най-смело се разхождат в бурята влюбените, защото сърцата им се топлят едно друго.
Въздъхна, изгълта остатъка от уискито и впери очи в празната си чаша. Уф, какво пък, по дяволите! Защо да не изпие още едно? Може би щеше да…
— Катлийн?
Тя рязко се завъртя.
— Дейвид!
Мокър до кости и треперещ от студ, на прага на фоайето стоеше мъжът й.
Още преди да се усети, Катлийн се хвърли към него и го прегърна.
— Какво правиш тук? Нали замина за Лондон?
Дейвид изви устни в усмивка, по-скоро по навик, отколкото с топло чувство. Сви рамене, отиде при дивана и седна, безмълвно вторачен в огъня.
— Дейвид, дай да ти сваля този шлифер — тихо каза Катлийн след малко. — Целият е подгизнал.