Катлийн кимна, измъкна ръката си от неговата и сведе очи.
— Боже мой, Кат, минали са само… Няма как да си сигурна.
— Не мога да го обясня, Том, но го усещам. Просто знам. Пък и нека си го признаем, ти всъщност не си специалист по тези въпроси.
— Кога… Тъй де…
— Бяхме заедно само веднъж. — По бузите й потекоха сълзи. — Но ми се струваше, че сме заедно от памтивека. В онзи прекрасен миг… почувствах… усетих… Обаче си помислих, че съм си въобразила. Нали знаеш, винаги съм мечтала да… — Тя избърса очите си с носната си кърпичка. — Не бях сигурна до погребението на Джейми. Но когато го спуснаха в земята и гайдарят засвири „Целувка нежна“ на Робърт Бърнс, изведнъж осъзнах, че ще имам син от него. Колкото и шантаво да ти звучи, просто го знам.
— Кат, това може да е просто реакция след смъртта на Джейми. Емоционална…
— По дяволите, Том! Никога през живота си не съм била по-сигурна в нещо!
— Добре, Кат, добре. Господи. — О’Брайън се усмихна и нежно избърса сълзата от бузата й. — Ами Дейвид?
Тя впери очи в огъня и прошепна:
— Още го обичам.
— Разбира се, че го обичаш.
Катлийн отново се обърна към своя най-добър приятел.
— Но… но сърцето ми се къса за Джейми. — Тя се опита да преглътне сълзите си. — И нося неговото дете. Боже мой, какво ще правя, Томи? — Скри лицето си в шепи и се разрида. — Обичам Дейвид заради онова, което е било помежду ни. А Джейми… заради онова, което можехме да имаме.
— Трябва ли да угасиш една светлина, за да запалиш друга?
— Моля? — Катлийн го погледна и избърса сълзите си с ръкав, после пак посегна към кърпичката си. — Какво искаше да кажеш?
— Трябва ли да престанеш да обичаш Дейвид, защото обичаш Джейми?
— Не… аз…
— Може би сега ще видиш Катлийн Филипс малко по-ясно на тази двойна светлина. — Том я погледна в очите. — Винаги ще обичаш Джейми. Приеми това и го носи в себе си в бъдещето.
— Катлийн, веднъж ти ми каза, че си готова да се откажеш от всичките си научни степени, от абсолютно всичко, за да станеш майка. — Той се усмихна широко. — Е, миличка, сега е твоят шанс.
— А Дейвид?
— Не знам. Но ти често си ми повтаряла, че Дейвид много иска дете. По дяволите, та нали той настояваше да осиновите!
— Само че това ще е синът на Джейми. Как би могъл да обича…
О’Брайън сви рамене.
— Нямам представа. Обаче бебето ще има едно предимство.
— Какво?
— Баща му е спасил живота на Дейвид. Това означава нещо. Дай шанс на Дейвид, Кат. Той е чудесен човек.
Тя кимна и сведе очи.
О’Брайън подхвана брадичката й и повдигна лицето й. Погледите им отново се срещнаха.
— И не забравяй, че детето ще има още едно голямо предимство, за да спечели сърцето на Дейвид.
— Какво?
— Ще е наполовина твое.
Катлийн се усмихна и кимна.
— Ще ми се тази книга да предсказваше как ще завърши всичко това.
Том се засмя.
— Ще ти се, естествено.
Тя се изправи, избърса сълзите си с носната кърпичка и я прибра в джоба на жилетката си.
— По-късно пак ще ми потрябва. — Усмихна се през сълзи. — Искаш ли да ти помогна с количката до стълбището?
— Не — категорично поклати глава О’Брайън. — След всичко, което ми изтресе тази вечер… Унищожаващи света астероиди, бебета, тайнството на майчинството… Ще ударя още едно уиски. Или още две. После ще почакам своята прекрасна Ема. — Ухили се. — Която ще благодари на Господ, че може да прибере любимия си пияндурник с инвалидна количка.
Катлийн поклати глава и се усмихна. После се наведе и го целуна по бузата.
— Ти си побъркан, Томи. Какво щях да правя без теб?!
Той махна на бармана, след това вдигна поглед към нея и се ухили още по-широко.
— Цял съм твой, малката.
Катлийн се разсмя и това я накара да се почувства по-добре.
— Ще се видим на вечеря — каза тя. — Сега обаче трябва да направя нещо, което не съм правила от много отдавна. Ще отида до манастира и ще се помоля.
— За бъдещето на света ли?
Археоложката кимна и сложи длан върху корема си.
— И за нашето.
Том я изгледа над очилата си.
— А после?
— После ще се разходя по склоновете на Дун И.
— Но бурята се…
— Всичко ще е наред. — Катлийн с усилие преглътна.