— Добре дошли в лабораторията „Брайтън“ — каза иззад мраморния плод охранителят, без да откъсва очи от книгата, която четеше. — Документите ви за самоличност, моля.
Раймон му подаде служебна карта от Университета на Северна Каролина и шофьорска книжка от същия щат, американски паспорт и карта на гост професор в Лондонския университет. Парижкият гангстер Лазар Крос — поредният обитател на бащиния му престъпен свят — можеше моментално да се свърже с най-добрите фалшификатори в Европа.
Докато охранителят оглеждаше документите му, Тренкавел си спомни как Крос го погледна с единственото си око и му каза: „За вас е безплатно, mon ami. Приемете го като жест в памет на баща ви. — Вдигна чашата си коняк и прибави: — Не познавам друг човек, който може да изплаши и ангел така, че да го накара да се отрече от Бог“.
Охранителят го погледна и се усмихна.
— Всичко е наред, професор Янус. Но какво търси един янки в лабораторията „Брайтън“?
Тренкавел отговори на усмивката му. „Янки“ — това му харесваше.
— Търся доктор Макгрегър. — Харесваше му да произнася думите с аристократично южняшко провлачване.
— Той е долу в ТАМС залата — отвърна охранителят. — Ще му се обадя.
— Няма нужда. Ако е възможно, бих искал да разгледам ТАМС.
— Това е просто едно голямо помещение с един адски огромен апарат. Но щом проявявате интерес… — Мъжът сви рамене. — Слезте с асансьора на ниво Бе три. После тръгнете по жълтата линия в коридора.
Докато се спускаше в подземната част на лабораторията със светлия модерен асансьор, Раймон се наблюдаваше в огледалото. Както обикновено, не можеше да не обърне внимание на хоризонталния синкав белег на брадичката си. Баща му държеше да тренира фехтовка с истинска сабя. И естествено, гадният садист му забраняваше да използва предпазители и маска.
Вратата на асансьора се отвори и той последва жълтата линия по коридора до двукрила метална врата, носеща символа за радиоактивност. На двата прозореца пишеше: „Тандем масспектрометър“.
Тренкавел влезе и се озова на площадка, от която се спускаше бетонно стълбище. Под него се намираше огромната зала, в която се помещаваше ТАМС.
В средата на помещението се издигаше грамадният ускорител, чиито масивни канали се извиваха из просторната лаборатория. Петима лаборанти с бели престилки обикаляха по пътеката над апарата, а неколцина други правеха настройки на голям компютърен терминал по-близо до входа.
Един от мъжете не носеше бяла манта. Беше на средна възраст, с тъмен костюм, рошава рижа коса и гъста брада. Раймон го позна въпреки неясната снимка, която беше получил по факса от своя съучастник на Йона.
— Професор Макгрегър? — повика го Тренкавел, докато се спускаше по стълбището. — Аз съм Питър Янус, приятел на Катлийн Филипс. — Протегна ръка. — Тя ме помоли да ви навестя.
Макгрегър свъси рунтавите си ръждивокафяви вежди и стисна ръката му.
— Че защо Катлийн ще… — Почеса се по брадата. — Кой казахте, че…
— Доктор Питър Янус, професор по история в Университета на Северна Каролина. В момента съм със стипендия в Лондонския университет. Катлийн ми се обади и ме помоли да помогна.
Макгрегър кимна и хвърли поглед към доклада в ръката му.
— Тъкмо свършихме анализите и…
— Значи сте готови с резултатите, така ли?
— Катлийн каза ли ви какво открихме?
— Да, но според мен…
— Хайде да поговорим на четири очи.
— Разбира се.
Макгрегър отиде при една дребна изключително красива петдесетина годишна жена с прошарена червеникаво руса коса и каза:
— Благодаря, Маги. — Прегърна я. — Нямам думи да изразя признателността си. — После се обърна към Тренкавел. — Това е сестра ми, доктор Маги Макгрегър. Един от най-добрите физици във Великобритания. Пък и в цяла Европа, по дяволите!
— О, Иън! — Тя погледна Раймон и си свали очилата. — Приятно ми е да се запознаем, доктор Янус.
Тренкавел хвана ръката й.
— За мен е чест, доктор Макгрегър. — Леко стисна ръката й и жената се изчерви.
Макгрегър си погледна часовника.
— Не съм закусвал. Хайде да отидем в „Да Гън“. Правят най-вкусните яйца с наденица в цял Лондон.
— Внимавай в картинката, Иън. — Сестра му го заплаши с пръст. — Само закуска и чай. — Погледна Тренкавел и му намигна. — „Да Гън“ са прочути и с чудесната си колекция от уиски.