— Само я погледни — каза той. — Не намираш ли, че „Жералда дьо Лавор“ е разкошна?
Макгрегър, който все още разтриваше бедрата си, само сви рамене.
Широката пет метра яхта имаше газене един метър, ала притежаваше аеродинамичната форма на състезателен съд. Ходовият мостик на горната й рулева рубка обхващаше цялата ширина на кораба и се устремяваше към кърмата на два вертикални стабилизатора като изтребител Ф-15. Затъмнените елипсовидни странични илюминатори и заобленият преден прозорец на долната рубка допринасяха за футуристичния й, предполагащ високи скорости силует.
— Не би ли казал, че „Жералда“ е по-скоро произведение на изкуството, отколкото кораб, Иън?
— Какво искаш от мене? — попита Макгрегър. — Какво значи всичко това?
Тренкавел се обърна към пленника си.
— Слез от колата. Бавно. И си вземи куфарчето.
Минаха по трапа и се качиха на моторната яхта.
Раймон продължаваше да държи револвера в джоба си, въпреки че не се налагаше. В този дъжд кеят напълно пустееше.
— Кръстих яхтата „Жералда“ на господарката на Лавор — заразказва Тренкавел, докато вървяха по палубата. — Това е поредната тъжна история от миналото на моята катарска родина. — Без да обръща внимание на дъжда, той спря и отправи поглед оттатък залива. — Ватиканските кръстоносци превзели Лавор и избили всички благородници, сред които брата на Жералда, както и стотици жители на града. После тези кръстоносци, тези Христови войни, дали всичко от себе си, за да убият хубавицата Жералда, като я изнасилят многократно.
Раймон се облегна на парапета — изведнъж се почувства без сили, сякаш преживяваше ужасен спомен.
— Безбройните изнасилвания и побои явно не убили силната Жералда — продължи той. — Затова смелите войни на Ватикана хвърлили смазаното й голо тяло в кладенец и заглушили виковете й с камъни.
— Нима и днес защитаваш катарската кауза? — попита Макгрегър след малко.
Тренкавел избърса дъждовните капки от лицето си.
— Техните защитници отдавна са мъртви.
— Янус. — Археологът се почеса по брадата. — Римският бог с две лица, нали?
Усмивката на Раймон се стопи.
— И бог на началото и края.
Отвори плъзгащата се стъклена врата и въведе Макгрегър в просторния салон на яхтата. Облечен в тъмносиня куртка и със светлосин тюрбан на главата, Каосен седеше до една полирана маса от тиково дърво с чаша чай в ръка.
— Този пък кой е? — Професорът отстъпи назад.
— Седни, Иън. — Тренкавел посочи стола до туарега. — Свали си шлифера и се отпусни. — Метна собствената си връхна дреха върху друг стол, отиде при бюфета и извади бутилка уиски и две чаши.
Макгрегър с трепереща ръка надигна чашата си още щом му я напълниха и я изпи на екс.
— Още малко?
Археологът кимна почти отчаяно. Отпи голяма глътка, после погледна своя похитител.
— Нещо против да ми обясниш какво…
— Вашият археологически екип е открил любопитна находка — прекъсна го Тренкавел, заобиколи масата и седна.
— Как научи? Пазехме го в тайна от пресата.
— Разкажи ми всичко, което знаеш за нея.
— Да я откраднеш ли искаш? — Професорът изгълта остатъка от уискито си и рязко остави чашата на масата. — Можеше да се сетя и сам.
— Погледни приятеля ми. Иън.
Макгрегър се завъртя в мига, в който в ръката на Каосен проблесна бусаади — дълъг остър нож. Ученият вдигна ръка към гърлото си.
— Господи!
Тренкавел се обърна към прислужника си и му нареди на берберски:
— Запали двигателите и поеми на запад. Знаеш накъде. — Погледна си часовника. — Още поне час и половина ще е светло. Как е времето?
— Бреговата служба съобщава, че бурята отминава на запад, саид. — Туарегът се поклони, излезе от салона и се заизкачва по стълбата към горната рубка. След малко се задействаха компресорите.
Макгрегър се сепна.
— Къде ме водиш, за бога? — Удари с юмруци по масата. — Настоявам да ми кажеш!
Раймон извади от пояса си револвера, „Смит & Уесън“, магнум 357-и калибър.
— По-спокойно, Иън. Пийни още едно. — Остави револвера на масата. — Ще се насочим на запад и ще влезем в Калф ъв Ман.
— В залива има само някакъв тъп резерват за птици. Октомври е. Там ще е абсолютно пусто.
— Знам.
— Да… прекосим Ирландско море по тъмно?! — Макгрегър се ококори. — Ти ще ме убиеш и ще ме хвърлиш през борда!