Двата двигателя на „Жералда“ заработиха с гърлено боботене.
— Няма нужда да те убивам — отвърна Тренкавел. — Просто за известно време ще те изолирам. — Наведе се напред и наля на пленника си още едно уиски. — Маги — така се казваше сестра ти, нали?
Археологът кимна.
— Ако искаш пак да я видиш, ще ми разкажеш всичко, което ти е известно за находката на Йона. — Раймон вдигна револвера и го насочи към него. — Всичко, Иън. И не ме лъжи, иначе наистина ще те хвърля на рибите.
7.
Хидропланът отново се раздруса от поредната въздушна дупка и Катлийн се вкопчи в ръкохватката на тавана. Вече летяха от час и нещо, но заради отвратителното време й се струваше много по-дълго.
Тя погледна през десния илюминатор и с изненада видя, че летят почти наравно с величествения връх Бен Мор. Набраздените от ерозия планински склонове се спускаха стръмно към пенливите води на Лох Скридийн. Оттатък се простираше скалистият сиво-зелен пейзаж на остров Мъл, който сякаш се движеше и огъваше заради ивиците пречупена светлина.
Пак попаднаха в турбуленция и зъбите й изтракаха. Не биваше да гледа надолу. Имаше едно-единствено желание: да се махне от този летящ музеен експонат.
— Наближаваме ли вече?
Джейми Камерън смъкна тъмните си очила и се усмихна.
— Почти преполовихме полуостров Рос ъв Мъл. При по-хубаво време оттук се вижда Йона. — Той я потупа по коляното. — Още малко. Обещавам.
Археоложката отблъсна ръката му.
— Долу лапите!
— Аз само… Не исках да… — Камерън стисна устни, впери очи напред и пак си сложи очилата. — Зависи откъде ще минем. Йонският залив е малко на запад от нас. На няколко минути път. Ако заобиколим… — Той погледна надясно и изведнъж присви очи.
— Какво има? — попита Катлийн.
— Нататък се надига буря.
Тя се обърна на север и видя над скалистия нос на полуостров Ардменах стена от черни облаци. В този момент свирепият вихър погълна островите Гометра и Ълва и Катлийн усети в устата си кисел вкус на страх.
— Това пък откъде се появи, по дяволите? — изруга пилотът и изтегли щурвала.
Хидропланът рязко полетя надолу и стомахът на археоложката подскочи към гърлото й.
— Какво правите?!
— Заобикалям от юг. Вече и дума не може да става да кацнем в Лох Латийх. Бурята се надига от залива като вятърен тунел. — Камерън поклати глава. — Не искам да попаднем в такава вихрушка, докато се приводняваме.
— Тогава какво ще правим?
— Или ще се върнем в Оубън, или ще кацнем в залива. — Обърна се и я погледна. — Вие сте клиентката. Изборът е ваш.
— Вие сте пилотът! Решавате вие!
На лицето му се изписа дяволита усмивка.
— Ако бях на ваше място, щях да си затегна колана.
Спуснаха се още по-ниско и пилотът взе микрофона.
— Оубън, тук Груман Голф-Браво-Сиера-Ромео-Ромео, полет за Йона.
— Тук контролна кула Оубън — разнесе се от кръглия високоговорител на тавана гласът на авиодиспечера. — Казвай, Голф-Браво-Сиера-Ромео-Ромео.
За Катлийн репликите, които размениха по-нататък, бяха по-скоро неясен шум, отколкото смислен разговор, освен че оубънският диспечер им пожела късмет. Пред очите й хищната черна буря се спусна над остров Литъл Колонсей и тя стегна предпазния си колан още по-здраво.
Само късмет нямаше да им е достатъчен.
Йона едва се различаваше зад дъждовните пелени. Археоложката се вгледа напрегнато и успя да види тесния залив, разделящ островите Мъл и Йона. Вълните се гънеха като бели дипли, но когато самолетът се спусна по-ниско, се превърнаха в тъмносини грамади, разбиващи се в дълбоки бездни само за да се издигнат отново в поредната връхлитаща стена.
— Не можем да кацнем в тези вълни!
— Спокойно. Кацал съм и в по-бурно море.
Хидропланът зави на север, за да заходи за приводняване. Вятърът блъскаше корпуса с такава ярост, че Камерън трябваше да се вкопчи в щурвала с всички сили.
— Пълна мощност — замърмори под нос пилотът. — Задкрилки на трийсет градуса. Изпомпваща система задействана. — Натисна един син ключ. — Бустерни помпи активирани.
Водните стени сякаш се извисиха над тях.
— Сега идва най-трудното — съобщи Камерън. — Трябва да се плъзна по хребетите на вълните, иначе ще ни залеят.
Катлийн стисна очи с надеждата да намери утеха в мрака, ала турбуленцията и ревът на двигателите рисуваха в главата и натрапчива картина на премятащия се и потъващ в ледените води на залива хидроплан.