— Всичко е наред, ваше преосвещенство — прекъсна го гвардеецът. — Моля да ме извините.
Извади ръчен детектор за метал и го прокара по тялото на посетителя. Уредът изпиука и епископът се усмихна и подаде ключовете си на гвардееца. Последва още една проверка с детектора, след което гвардеецът посочи куфарчето му и помоли да го разтвори по-широко, за да провери съдържанието му: книги, бележници, няколко папки. Прокара детектора отгоре и когато устройството изпиука, плъзна ръце по вътрешната му страна. Епископът се напрегна, докато гвардеецът опипваше месинговото разпятие, пристягащо тапицерията.
Но когато войникът го погледна, се усмихна и каза:
— Близостта на Бог до моята работа ми действа успокоително.
Гвардеецът кимна и му отдаде чест.
— Няма да ви задържам повече, ваше преосвещенство.
Епископът се ръкува с него.
— Merci, mon fils. Благодаря ви, синко, че бдите над Светия отец. Жалко, че е нужна такава охрана, нали?
— Живеем в мрачно време, ваше преосвещенство. — Гвардеецът отново му отдаде чест и се върна в казарменото помещение.
Докато пресичаше двора Белведере, епископът видя статуята на Иполит, папа от III век, обвинен в светотатство и пратен на заточение. Ухили се и поклати глава, после се изкачи по стълбището, отвори тежката дъбова врата с бронзов обков и влезе във Ватиканската библиотека.
Меките подметки на обувките му се плъзгаха по мраморния под почти безшумно. Лампите на тавана светеха по-слабо заради късния час и това, както и решетките на прозорците, придаваше на Тайния архив атмосфера на затвор.
Епископът пропъди спомена, стигна до тясно вито стълбище и се изкачи в потъналата в сумрак най-стара част на Архива — Кулата на ветровете.
Построена през първото десетилетие на XVI век като обсерватория, пустата кула приличаше повече на храм. Край тежките дъбови маси висяха картини с библейски сюжети, изобразяващи изменчивостта на времето: вятърът, който едва не преобърнал кораба на Петър, корабокрушението на свети Павел на Малта, появяващото се от бурния вятър колело на Йезекиил. В дъното имаше редица масивни шкафове от топола, носещи герба на Камило Боргезе, папа Павел V, живял през XVII век. Епископът знаеше, че в тях се съхранява съвсем малка част от Fondo Miscellanea4, който на свой ред представляваше само прашинка от милионите ръкописи в огромната Bibliotheca Apostolica Vaticana5.
Ватиканът от близо две хилядолетия поглъщаше късчета от западната култура. В тези планини от мухлясали томове се криеха всевъзможни документи — от брака на Хенри VIII с Катерина Арагонска до поръчка на дървен материал от XVIII век.
Епископът си сложи хирургически ръкавици, измъкна наслуки една от грамадните книги и я прелисти. Неговото необикновено образование му позволи бързо да се ориентира в хронологическия миш-маш от латински съчинения, описващи опасността от идеите на Мартин Лутер, резултатите от няколко процеса на Инквизицията и дори един трактат от самия папа Инокентий III от началото на XIII век за отвратителната катарска ерес.
Докато преглеждаше древния документ, си представи беззъбата гримаса на умиращия си баща.
— Звярът Инокентий наричал предците ми „васали на дявола“ — промълви епископът. — А той какъв е, ако не първосвещеник на църква от вълци?!
Затвори тома, върна го на мястото му и продължи търсенето си. Накрая пръстите му спряха върху тежка книга, носеща релефните римски цифри III. Сребърната й закопчалка беше почерняла от времето. Със затаен дъх той свали тома от лавицата и бавно го разтвори.
Вътре грубо бяха съшити множество отделни свезки пергаментови страници. Той ги прелисти една по една и накрая спря на осмата, завързана със съсухрен кожен ремък, скъсан и отново завързан преди много години.
Проста мастилена рисунка на катарски мъченик, завързан на стълб и обгърнат от пламъци, украсяваше пожълтелия пергамент. Въпреки че черното мастило беше посивяло от изтеклите столетия, епископът успя да прочете думите под изображението, написани на окситански — древния език на Лангедок в Южна Франция: Cremar Moir Conéisser Dieu. „Да изгориш, да умреш, да познаеш Бог.“
Отнесе грамадния том на една от масите и се огледа, докато го оставяше. Преглътна сухо, разтвори го и разгледа пергаментовите листове: договори за покупко-продажба на земя и молитви, написани на окситански, латински и старофренски. По настояване на баща си беше изучил тези древни езици и четеше на тях със същата лекота, с каквато и на съвременен френски и английски.