Выбрать главу

Том приклекна пред сейфа в ъгъла, набра комбинацията и отвори вратата от закалена стомана. Внимателно извади древната книга и я остави на масата, после включи двете обикновени лампи и отметна платненото покривало.

— Господи! — възкликна Катлийн.

После си сложи хирургически ръкавици, закачи на колана си малък гласово активиращ се диктофон, натисна бутона за запис, защипа микрофончето за пуловера си и взе клипборда от О’Брайън.

— Катлийн Филипс. Йона, Шотландия, двайсет и осми септември две хиляди и пета година, дванайсет и петнайсет по обед. Оглед на ранно средновековен британски кодекс, открит на двайсет и четвърти септември в квадрат хаш осем — йот десет.

Прегледа първата страница на клипборда и продължи да диктува вече събраните от колегата й данни:

— Височината на листа е трийсет и осем сантиметра, ширината — трийсет сантиметра. Текстовите карета са с размери трийсет и четири на двайсет и шест сантиметра. Самата книга е дебела двайсет и три сантиметра, а подвързията стърчи с по два сантиметра от всички страни на листа. Подвързията на кодекса е от овча кожа, най-вероятно опъната върху дъбови дъсчици, каквато е ранно средновековната британска традиция. Дъбената кожа е почерняла и няма релефни орнаменти. Почти лъскава и гладка на пипане. Изглежда, че гърбът, ъглите, ръбовете и орнаменталните детайли на подвързията са изработени от ковано злато. В подвързията е инкрустиран плитък корубест златен диск с диаметър осем сантиметра, в който от своя страна са инкрустирани безброй късчета натрошени емайлирани животински зъби. Сигурно тюленови зъби, каквито понякога се използват в келтското декоративно изкуство. Кръгът е ограден с късове необработен лилав аметист. В центъра му има малка квадратна златна плочка, носеща закопчаващия механизъм с ремък, предотвратяващ изкривяването на тома.

Изключи диктофона и леко прокара пръсти по подвързията.

— Ще ми се да не бях с ръкавици — промълви сякаш на себе си.

— Виж в какво състояние е, Кат — отвърна Том. — Монасите са положили неимоверни усилия да съхранят кодекса. Първо са го увили в пет пласта ленена тъкан, поставили са го в тежка дървена кутия, изолирана отвътре и отвън с пчелен восък и покрита с редуващи се слоеве смола и вълнен плат. Кутията е поставена в изолиран с восък железен сандък, също увит в слоеве смола и плат. Сандъкът беше скрит в една ниша в стената на пещерата, която са облицовали със смола и дървесна кора. Накрая са зазидали нишата с камъни и хоросан, които са замазали със смола. Черните камъни издадоха местонахождението й.

— Никога не съм чувала през ранното средновековие да са взимали такива предпазни мерки за съхранение, на каквито и да е артефакти — отбеляза археоложката.

О’Брайън се пресегна и взе пинсета, увита в марля.

— А сега се приготви за най-поразителната гледка, която си виждала през живота си! — И внимателно разтвори книгата с пинсетата.

Катлийн ахна. Цялата страница беше богато украсена със сложни мотиви и на пръв поглед напомняше ориенталски килим. Гледката наистина бе изумителна.

След малко тя се надвеси с лупа над кодекса и включи диктофона.

— Мотивите на титулната страница не са християнски, но стилът определено е хиберно-саксонски. Прилича на Евангелието от Дъроу, Линдисфарнското евангелие и Келтската книга. Но… но разликите са…

Археоложката доближи лупата още повече.

— Сложните абстрактни мотиви очевидно говорят за келтско влияние. Пелти, спирало меандри и преплетени триквестри. В тях са вписани четири концентрични квадратни рамки от келтски плетеници. Всяка следваща рамка се смалява пропорционално към общ център.

Взе по-силна лупа и отново се надвеси над книгата.

— Първият вътрешен бордюр е изпълнен в редуващи се златни и тъмносини цветове — истински хризографски шедьовър. Свързващото вещество за златния прах сигурно е яйчен белтък и рибя жлъчка. Тъмносинята боя най-вероятно е от лапис лазули.

Катлийн още повече доближи лупата до листа и почти забоде носа си в него.

— Вторият, по-малък вътрешен бордюр е лъскаво черен, с искрящи златни песъчинки. По мое мнение, без да са ми известни резултатите от анализите, боята е от счукан гагат и златен прах със свързващо вещество. В тази плетенична рамка е вписана трета от златен варак върху повдигнат гипсов грунд, който подсилва златните тонове и позволява релефното орнаментиране на варака с неописуемо изящна украса… В третата рамка има миниатюра с големина, измерена на око, шест квадратни сантиметра. Изображението е изключително детайлно и е изпълнено с невероятно богати тонове. Представен е монах, изправен в брезова горичка до небесносин воден басейн. В лявата си ръка държи… Господи, като че ли държи самия кодекс! Същият размер, същият бял кръг, ограден с лилаво, същият златен закопчаващ механизъм. В дясната си ръка държи перо. Изражението на монаха може да се опише единствено като… като страх.