Археоложката също впери очи в кодекса.
— И това миниатюрно писмо продължава стотици страници, така ли?
— Поразително, нали? И звучи… Е, звучи невероятно, обаче изглежда, че монахът го е написал на един дъх.
— Какво?!
— Среща се пренасяне, естествено, но не и символи за пренасяне, Кат. Не е имал време за това. Като че ли се е…
— Надбягвал с времето ли?
О’Брайън стисна устни и присви очи.
— Това, което каза току-що, е извънредно интересно… Дори е истинско откритие!
— Какви ги говориш, по дяволите?
Той се усмихна, ала в изражението му нямаше нищо весело.
— Ще видиш.
— Да се залавяме за работа. — Катлийн взе пинсетата и отново обърна на първата страница. — Тази украса предполага божествено вдъхновение. Така де, виж как ангелът и дяволът разделят космоса.
— Забеляза ли лицата им? — попита О’Брайън. — Дяволът се усмихва, а ангелът плаче.
Тя пак обърна на страницата с текст и се вгледа в първата буква, Б — голяма и богато орнаментирана заглавка. Тя се състоеше от изображение на монах, взираш се във вихрен въртоп от същите онези сини кълба. На двете му рамене седяха ангелът и дяволът. Още по-странно: в краката му се виеше зелена змия.
Катлийн замислено прокара дългите си пръсти по гладкия пергамент. После завъртя лабораторната табла с книгата под микроскопа, включи лампата му и се наведе над двата окуляра.
— Подравняващото надупчване явно е направено след сгъването на двойните листове на коли, което определено е типично само за ранно средновековните келтски ръкописи — заяви тя, след като известно време изучава книгата.
Том кимна.
— С Иън стигнахме до същото заключение.
Археоложката фокусира уреда върху заглавката, за миг хвърли поглед към списъка с ключови думи, преведени по-рано от О’Брайън, и бавно зачете на глас хиберно-латинския текст:
— Книгата започва с „Броихан написа тия слова. Яви ми се това видение през есента на единайсетата година от понтификата на негово светейшество Лъв Трети…“
— Осемстотин и шеста година — прекъсна я колегата й.
— Видение ли? — изправи се Катлийн. — Какво видение?
Том погледна през микроскопа и плъзна малката пластмасова показалка по полето на ръкописа.
— Знам, че за разлика от тъпаци като нас ти нямаш нужда от Шамрок, за да преведеш текста — заяви професорът с лукава усмивка, когато намери търсеното място. — Така че просто прочети откъса, който съм отбелязал.
Тя отметна гъстата си руса коса зад раменете си и отново погледна през окулярите. Под мощните лупи на микроскопа тънката като косъм кафява показалка приличаше на повалена секвоя в сравнение с миниатюрните букви. Археоложката седна на столчето, което й придърпа О’Брайън, и настрои фокуса. После зачете думите, написани от монах, живял на този брулен от ветровете остров преди хиляда и двеста години.
10.
Вторачен в синината върху опакото на дланта си, Даниъл Касиди забеляза, че прилича на лъчи, излизащи от показалеца му и водещи към китката. Нямаше спомен да го е заболяло навремето, но помнеше, че се изненада от разтърсващата сила, стрелнала се по металния лост.
Сви юмрук и тъпата болка го върна към преживяното предишната нощ…
— Защо го правиш? — попита чернокожият старец, когато човекът на Касиди го принуди да коленичи.
— Спомняш ли си времето, когато се прехранваше със сводничество? — Той размаха ключа тип „лула“ над главата на беззащитната си жертва. — Спомняш ли си как застреля един ирландски хлапак, Лиам Касиди, задето те опердаши, за да избави някаква курва от поредния ти побой? — Касиди го изрита в лицето. — Ти простреля брат ми в окото, гадняр скапан!
Старецът с усилие се надигна на колене и избърса кръвта от устните си.
— Боже господи! — възкликна той и предпазливо заопипва носа си, който бързо се подуваше. — Това беше преди повече от четирийсет години бе, човек! Четирийсет години!!!
Касиди се усмихна.
— Знам. Както се казва, търпението е добродетел.
После с всички сили замахна с гаечния ключ и заудря сивата глава на стареца. Черепът се пръсна и отвътре разцъфна розова мозъчна тъкан.
— Лиам, аз… аз… — Касиди се облегна на тухлената стена на порутената къща да си поеме дъх. — Аз обещах над гроба ти да очистя това негро. И го направих, а, малкия?