Катлийн прелисти още няколко страници, спусна показалката и избра наслуки друг откъс.
през седемстотин осемдесет и петата
година след черната нощ на моята смърт
негово светейшество григорий четиринайсети
ще отлъчи
краля френски анри четвърти
Тя дълбоко си пое дъх и понечи да се изправи, но краката й трепереха и не я държаха.
— Божичко, Томи! Колко напред в бъдещето стигат тези предсказания?
— Честно казано… не съм… не съм сигурен. — Той вдигна очи и срещна погледа й. — Ти винаги си била куражлия. Просто отвори в края на книгата и виж докъде продължава пътешествието на Броихан във времето.
Леко задъхана, археоложката обърна в края на дебелия том, погледна през окулярите и прочете:
хиляда триста трийсет
и осем години след като напиша тия
слова…
Катлийн отмести рамото на микроскопа и няколко секунди остана неподвижна, за да събере мислите си. Все още прекалено потресена, за да пресметне наум, тя взе един калкулатор и въведе цифрите.
— Господи… — Двамата учени се спогледаха. — Едно от последните предсказания се отнася за две хиляди сто четирийсет и четвърта година!
Том закрачи назад-напред из залата. Известно време Катлийн го наблюдава, после се обърна към прозореца и отправи очи към сиво-кафявите скали на остров Мъл оттатък бурния залив.
— Чудя се какъв е бил всъщност този монах, Броихан? — тихо каза тя. — Така де, ако всичко това е истина, чудя се…
О’Брайън престана да се разхожда и рязко се завъртя към нея.
— Ако е истина ли?!
— Стига, Томи, това трябва да е някаква хитра измама. — Археоложката се опита да се усмихне. — Нали разбираш, нещо като палеографски Пилтдаунски човек11?
— Говори каквото щеш. Кат, обаче резултатите от анализите на Иън са категорични. Както и геологическите изследвания на Ема.
— Значи просто да повярваме, че този монах е най-великият гадател, така ли? Някаква Касандра в расо?!
Том отиде при прозореца, открехна го и седна на перваза.
— Палеографски Пилтдаунски човек, казваш? Касандра в расо? — Бръкна в джоба на ризата си, извади цигара, запали я и издуха дима през прозореца.
Катлийн се намръщи.
— Знаеш, че не бива да пушиш тук. Може да се получи контаминация…
— Нали отворих прозореца! А и в момента хич не ми пука за контаминациите. Имам нужда от цигара. Не се заяждай с мене, много те моля!
Тя сподави усмивката си. Колегата й имаше навика да се самонавива и това винаги я разсмиваше.
— Обичайният ти досаден скептицизъм, Кат, този път е напълно понятен. И на мене ми е трудно да повярвам. — О’Брайън отново дръпна от цигарата и продължи: — Тъй де, как е възможно този монах от девети век просто да вижда бъдещето? Всичко се обръща надолу с главата, като се замислиш. Обаче ако наистина смяташ това нещо тука за измама, ти си криеш главата в пясъка.
Пое дълбоко цигарения дим и го издиша към тавана.
— След като Иън занесе пробите в Лондон, ние с Майкълсън прочетохме и други откъси. Броихан не е сбъркал нито веднъж. Всяко негово предсказание е абсолютно вярно.
— От думите ти излиза, че въпросът е решен и този кодекс е автентичен.
— Прочети отчета на Ема, по дяволите! И заключенията на Иън. Автентичен е! И това не са ти дрънканици като ония на Нострадамус, който се с подсигурявал с шантави метафори, дето всеки може да тълкува както му дойде! — Професорът заразмахва цигарата. — Дяволите да го вземат, този майстор на измамата никога не е обвързал така наречените си пророчества с твърда дата. Броихан, от друга страна, всеки път посочва точната година и предсказанията му са максимално ясни, като имаш предвид, че са пречупени през призмата на човек от девети век. Завладяването на Ерусалим от кръстоносците, откриването на Америка от Колумб, възкачването на кралица Кристина на шведския трон през хиляда шестстотин трийсет и втора.
Катлийн поклати глава.
— Пълна лудост. Искам да кажа…
— Господи, та той е предсказал даже откриването на метода на крайните разлики в диференциалното смятане от някой си Тейлър през хиляда седемстотин и петнайсета. За да проверя, се наложи да се обадя на Фред Уолтърс в математическия факултет на Харвард. Броихан се оказа прав, естествено. Абсолютно винаги е прав.