Археоложката премигна, за да прогони плъзналата се от окото й сълза, и се прокашля. Трябваше да продължи работата си.
С помощта на лопатката направи малка траншея около находката. Още един замах с четката и ето — върху черната пръст засия златен ирландски кръст.
Катлийн взе рулетката си и го измери. Вертикалното рамо беше дълго петнайсет сантиметра, а хоризонталните — общо осем. Бе изработен в класически келтски стил: изпъкнал пръстен, опасващ изящен кръст. Определено произхождаше от Клонмакнойската гравьорска школа.
Тя го проучи по-внимателно, разгледа полетата… гравираните полета. После извади лупата от чантата си.
— Ей, Кат — повика я отгоре Том. — Добре ли си?
— Открих нещо.
— Какво?
— Дъждът не спира. Кат — обади се Ема. — Дори оттук виждам, че стената на пещерата става все по-влажна. По-добре вече да излизаш.
Катлийн не обърна внимание на съвета й и пъхна ламаринена пластина под артефакта. След това го притисна отгоре с пластмасовата лопатка и внимателно го измъкна от мястото, където беше лежал повече от хиляда години.
Почисти останалата по него кал и грижливо го изтърка с края на вълнения си шал. Кръстът заблестя така, сякаш току-що е излязъл от ръцете на староирландския майстор.
Археоложката го залюля в дланта си. За толкова изящен, толкова привидно фин предмет кръстът беше изненадващо тежък. Поне 850 грама масивно злато!
Катлийн го постави върху чантата с инструментите си и като използва фенерчето, лупата и мека четка за зъби, доизчисти калта от ъглите и отворите на изобразителните полета. Светлината разкри изумителното майсторство на изработката.
Общо имаше седем полета, всяко от които представяше момент от Страстната седмица. Най-горното изобразяваше Тайната вечеря. Тя плъзна лупата надолу по вертикалното рамо със сцени от терзанията в Гетсиманската градина, съда, бичуването, пренасянето на кръста по улиците и накрая разпятието в най-долното поле. Специално място беше отделено на Възкресението — в центъра на кръга на келтския кръст. След като продължи да разглежда гравюрите още малко, Катлийн обърна артефакта от другата страна.
Надпис!
Тя включи диктофона и отрази местонахождението и състоянието на находката, както и всички останали важни данни, включително описания на изобразителните полета. После изключи устройството и се зае да превежда наум старателно гравирания хиберно-латински надпис на ирландския монах, преди да запише превода си.
Трябваше да го препрочете, за да се увери, че не бърка.
— Господи — промълви Катлийн. — Това тук не е написано от Броихан… Но кой би могъл… Какво означава? Защо пише…
Тихият ромон на вода, който се носеше от стената зад нея, започна да звучи някак различно. Тя насочи лъча на фенерчето си натам и видя, че ручейчетата са се слели в поток, шуртящ като отворен воден кран. Когато освети пода на пещерата, установи, че е коленичила във вода, чието ниво бързо се покачваше. Трябваше незабавно да докарат помпи, помисли си Катлийн, изправи се и отиде при въжето.
— Том — извика нагоре. — Качвам се. Няма да повярваш какво…
Когато по-късно я попитаха, Катлийн щеше да опише звука като приглушен взрив. Изригналата вълна от течна кал я блъсна с такава сила, че я запрати в отсрещната стена. Костите на монаха затракаха при сблъсъка си с нея. За един съвсем кратък миг погледът й се озова на едно равнище с черните орбити на черепа и после той потъна в тинята. Поддаде друг пласт от стената и рядката кал стигна до кръста на Катлийн.
— Том!
— Бягай към въжето, по дяволите! Бягай към въжето!
— Едва ли ще успея! Тинята е толкова гъста, че почти не мога да помръдна!
В този момент се срути задната стена. Каменното ложе на Броихан и фенерът изчезнаха под черната каша, заливаща подземната пещера.
Катлийн надяна ремъка на чантата с инструментите на шията си, пъхна златния кръст в джоба на дъждобрана си и го закопча. Като държеше диктофона и фенерчето над главата си, се опита да прегази гъстата кал, ала не успя да направи и една крачка.
Без да откъсва поглед от висящото от отвора въже, археоложката се наведе напред и протегна ръка. Краят му беше само на два метра от нея, но със същия резултат можеше да е на двеста.