С олюляване се върна в спалнята и се изправи пред еркерния прозорец, от който се разкриваше гледка към огромното имение на Касиди. Мраморните статуи около басейна приличаха на призраци в утринната мъгла. Той се тръшна на кожения диван. Още виждаше дявола — само че със сивата коса на майка си, вдигната на стегнат кок, както я носеше винаги.
Мобилният му телефон зазвъня и Памфили се сепна въпреки успокоителната мелодия на „O esca viatorum“ на Хайдн. Той я остави да посвири няколко секунди, после отговори.
— Да?
— Ваше високопреосвещенство? Обажда се монсиньор Янараску. Съжалявам, че тъкмо аз ще ви съобщя тъжната вест, но рано сутринта… рано сутринта Светият отец мирно се възнесе на небето. Сега е при Господ. Имаме много работа, ваше високопреосвещенство. Трябва незабавно да се върнете в Рим.
14.
Катлийн отново се опита да се придвижи в гъстата тиня и да стигне до въжето. Усилията й останаха безплодни.
От тавана продължаваха да падат буци, пльокаха около нея.
— Хайде, Томи! Цялата пещера се срутва!
— Действаме, Кат!
Тя погледна нагоре. Гласът не беше на О’Брайън.
В този момент лъчът на фенерчето й освети нечия фигура, спускаща се с главата надолу през отвора над нея. Беше Ема, увиснала за глезените с въже в ръка.
— Слушай, Кат — надвика геоложката клокоченето на водата. — Когато ти хвърля въжето, завържи го на кръста си и те ще те изтеглят. Разбра ли?
— Една секунда!
— По дяволите! Нямаш и половин секунда!
Катлийн пъхна диктофона под широкополата си шапка и стегна ремъка й.
— Добре, готова съм!
Ема й подхвърли въжето. Археоложката го хвана и го завърза за кръста си.
— Завързана е! — съобщи Ема. — Изтеглете ни!
Дребното тяло на геоложката се заиздига нагоре по стената и изчезна през отвора.
Беше неин ред.
— Готова ли си. Кат? — извика Том.
— Да, по дяволите! Побързай!
Усети дръпване — бяха обрали хлабавината на въжето и бавно започнаха да я изтеглят от гъстата тиня и нагоре по мократа стена. Видя протегнатата ръка на Ема и с нейна помощ изпълзя от дупката. Когато очите й се приспособиха към светлината, се озова пред усмихнатите лица на геоложката. Том и… и Джейми!
— Какво правиш тук? — попита Катлийн и отметна калната коса от челото си.
— В хижата са му казали къде сме — отговори О’Брайън вместо него. — И слава богу! Акробатическото изпълнение на Ема беше негова идея.
Камерън се приближи и й помогна да се изправи. Известно време двамата се гледаха един друг, после пилотът се ухили и прехвърли кичур мръсна коса зад ухото й.
— Нямаше нужда да се издокарваш заради мене.
Катлийн се засмя и се огледа. Беше покрита с черна кал от глава до пети. В този момент си спомни за келтския кръст и го извади от джоба на дъждобрана. Златото заблестя на сивата следобедна светлина.
— Намерих го под лявата длан на монаха.
— Боже мой! — ахна Том.
— Под лявата ли? — учуди се Джейми. — Защо ще погребват монах с кръст под лявата длан?
След като прочете надписа на глас, Катлийн подаде находката на колегите си.
— Спорел вас какво означава това?
О’Брайън се вторачи в изящно гравирания върху златния кръст хиберно-латински текст и след малко произнесе сякаш на себе си:
— „Задето се от теб отрече: Отец Бог, Син и Дух Свети тоз негов грях не ще допуснат, задето той видял е туй, що Нечестивият е сторил, що нивга не ще бъде. Бог да прости клетия Броихан“.
Той погледна Джейми и Ема, после пак нея.
— Знаеш ли, Кат. Откриването на тоя кръст в абсолютно непокътнат контекст доказва с доста голяма сигурност три неща: скелетът е на Броихан, той е автор на кодекса и кодексът наистина е автентичен.
— Но за какво трябва да прости Бог на Броихан?
— Задето е виждал бъдещето може би? — предположи професорът и й подаде кръста.
Няколко секунди Катлийн се взираше в древния надпис.
— Едва ли — реши тя накрая. — Броихан е видял нещо… нещо конкретно и особено ужасяващо за монашеската общност на Йона, нещо, което според тях е можел да му покаже единствено дяволът.