О’Брайън поклати глава.
— Нещо, което „нивга не ще бъде“. Но какво. Кат? Какво е това, което „нивга не ще бъде“?
— Отговорът е в кодекса. Том. Може би е нещо много след времето на Броихан, а дори и след нашето.
Двамата замълчаха за миг, после Катлийн попита:
— Не те ли смущава фактът, че открих кръста, светия кръст, под лявата длан на скелета? За християните от девети век лявата ръка е символ на дявола. Онези, които са погребали Броихан, нарочно са извършили богохулство, като са поставили кръста под лявата му длан. Дали не са се опитвали да ни съобщят нещо?
Колегата й сви рамене.
— Какво да ни съобщят?
Един гарван — може би същият, който беше видяла по-рано, — кацна върху килнатия стълб на входа на параклиса.
— Нещо за злото, направено от Броихан — почти прошепна Катлийн и отново се обърна към О’Брайън. — Може би онези, които са извършили богохулство, поставяйки кръста под лявата му ръка, са искали да ни предупредят.
15.
Дани Касиди погледна през прозореца на линкълна и видя екипажа да тича в дъжда към личния му „Гълфстрийм V“. В същия момент един черен ван „Шевролет“ мина през портала на летището, пресече мокрия асфалт и спря до частния самолет.
— Моите хора пристигнаха, господин Касиди. Всичко готово ли е?
Касиди се обърна към единствения си спътник в лимузината.
— Да, полковник. Всеки момент очаквам факс с потвърждение от моите хора в Глазгоу.
Пак насочи вниманието си към плющящия навън дъжд.
— Колко души имаш?
— Петима — отвърна полковник Роуан Деджагър и се отпусна на меката кожена облегалка. — Всички са опитни. С някои съм работил и преди. Какво става с обещаната от вас подкрепа?
— На летището в Глазгоу ще ви чака хеликоптер CA-365 „Пантер“ с цялата екипировка, която поиска.
— Сведения от мястото?
— Моят лондонски представител Пол Ханвърс — бивш полицай от Скотланд Ярд, между другото, — е сключил финансово споразумение със собственичката на „Сейнтс Ландинг“. Естествено, жената няма представа, че Ханвърс е мой човек. — Касиди му подаде една папка. — Тези материали са осигурени от нея. Разположението на хотела и карти на Йона и Мъл. По време на полета до Шотландия ги запамети и разработи стратегия.
— Начин на свръзка?
— Собственичката на хотела госпожа Кънингам ще осведомява нашия човек в Оубън какво се случва на Йона и къде се намира книгата.
Деджагър отвори папката и прегледа подробните карти.
— Районът изглежда безлюден. Това е добре за нас. — Отново се обърна към шефа си. — Системи и сигурност?
Касиди натисна интервала на лаптопа, отворен на сгъваемата масичка пред него. Скрийнсейвърът — логото на неговата корпорация, огнедишащ змей — се смени със списък на оборудване. Преди Деджагър да успее да го прегледа, факсът запиука и от слота бавно изпълзя един лист.
— Добре — каза Касиди, след като го прочете. — Нашата британска свръзка ще ви посрещне на летището.
— Кога ще пристигнем в Глазгоу?
Шефът му си погледна часовника.
— Около седем часа след излитането… А, полковник?
— Да, господине?
Касиди натисна няколко клавиша на лаптопа и на екрана се появи снимка на изключително красива жена.
Деджагър се наведе напред.
— Коя е тая сексбомба?
— Доктор Катлийн Филипс. Харвардската професорка, която ръководи експедицията, открила книгата. Искам да я отвлечеш, полковник.
— Фасулска работа. Но защо просто не я подкупите тая шафрантия?
— Хората от нейния тип обикновено смятат, че представляват нещо повече, отколкото показва банковата им сметка. Пък и мъжът й е спечелил милиони от доставка на нефтодобивна техника — отвърна Касиди, премести курсора и отвори друг джейпег. На екрана се появи карта на западно шотландския остров Скай.
— В Глазгоу и мен ще ме чака вертолет — продължи разясненията си Касиди. — И ще ме откара на… — Той посочи скалистия западен бряг на острова. — Координатите са ти в папката, обаче замъкът Бейра е тук, на около сто и десет километра северно от Йона, на полуостров Мингинис. Със собственика сме се уговорили. Засега замъкът Бейра е мой, както и всичко в него. Той е непристъпен и усамотен. Идеалното място.
— Идеално за какво, господин Касиди?