Раймон Тренкавел направи по-малко от две крачки, обгърна с ръка гърлото на стареца, замахна с кинжала и го заби до ръкохватката над лонната му кост.
Когато горещата течност от пробития пикочен мехур оплиска дланта му. Тренкавел повдигна немощното тяло на свещеника и разпори целия му гръден кош. Разнесе се звук като от раздиране на чаршаф.
После пусна умиращия мъж и се отдръпна.
Докато светлината помръкваше в мътните му сини очи, старецът прошепна:
— Дано нашият небесен отец ти прости.
— Моят отец ли? — изсмя се Тренкавел. — Моят отец никога нищо не е прощавал!
Негово високопреосвещенство кардинал Армано Марчело Памфили бързаше по подземния проход на апостолическия дворец във Ватикана. Светият отец спешно го викаше в личния си параклис и той не можеше да кара папата да го чака. Причина за срещата трябваше да е ужасяващото убийство в Архива, хвърлило Светия престол в пълен хаос. Понтификът изглеждаше объркан и съкрушен. Той, който винаги бликаше от енергия и позитивизъм! А сега…
Кардинал Памфили стигна до тежката дъбова врата и спря да си поеме дъх. Прекалено отдавна се наслаждаваше на възхитителната римска кухня, за да търчи така, но като държавен секретар на Ватикана и частен секретар на Светия отец му се струваше, че носи на раменете си цялото небе и земя.
Избърса лицето си с носна кърпичка, намести очилата си с рогови рамки, пое си дъх и отвори вратата на параклиса.
С изненада и известна ревност завари на частна аудиенция при папата монсиньор Браски, префекта на Ватиканския архив. Високият мършав кардинал винаги му напомняше за Икабод Крейн, прочутия герой на Уошингтън Ървинг.
Светият отец носеше просто бяло расо и седеше пред излятия от масивна мед олтар на разпнатия Христос. Обърна се и се усмихна на влезлия Памфили.
— Благодаря, че се отзовавате в този късен час, Армано. Моля ви, затворете и залостете.
— Разбира се, sua santità6. — Държавният секретар натисна пиринченото резе и прибави: — Извинявам се, че смущавам Светия отец и негово високопреосвещенство монсиньора.
— Такива официалности след толкова много години, Армано?! — повдигна вежди папата. — Моля, елате тук и седнете. — Папата кимна към едно от столчетата до стената на параклиса.
Памфили се поклони.
— Grazie, sua santità.
Светият отец се изправи и бързо се приближи до монсиньора, който нервно потъркваше едни в други листчетата с бележки в едната си ръка, а с другата бършеше потното си чело с носна кърпичка.
Държавният секретар кимна. Икабод Крейн.
— Оскъдната информация, която ми изложихте, монсиньор, е меко казано смущаваща — заяви папата.
Браски сбърчи лице, сякаш пронизан от остра болка.
— Ваше светейшество, трябва да… — започна той.
— Оправдания? — Понтификът отново насочи вниманието си към все още стоящия кардинал Памфили.
— Армано… — Папата вдигна поглед към витража, изобразяващ излизащия от отворената гробница Исус. — Основите на светата Църква лежат върху велики традиции и в някои случаи върху велики загадки… велики и ужасни… — Той сведе очи за миг, после се обърна към монсиньора.
— Префектът на Архива, нашият скъп монсиньор Браски, тъкмо обясняваше… продължете, монсиньор.
Клечестият префект размърда крака и кимна.
— Да, ваше светейшество. Както обяснявах на Светия отец, ваше високопреосвещенство, има известни указания, че в свезка материали, подвързани в един от томовете във Fondo Miscellanea в Тайния архив, където беше убит клетият стар Андолини, е имало писмо.
Памфили забеляза, че папата рязко стиска очи дори само при споменаването на това страховито престъпление.
Кардиналът се приведе напред.
— Ватиканската Corpo di vigilanza7 и градската полиция в Рим разследват убийството с всичките си налични хора, sua santità. Интерпол също им помага.
Папата кимна и му даде знак да продължи.
Браски леко се поклони.
— Единственото свидетелство за такова писмо е каталожен запис, даващ номера на тома: римската цифра „три“. Записът също съдържа гръцката дума „катерой“ и…
— „Катари“, така ли? — уточни кардинал Памфили.
Монсиньорът кимна.
— Да. Освен това в записа се съдържат думите „Йона“ и „игуменката на Кинвара“ на латински. Отстрани на фиша пак на латински пише: „Злополука на Йона. Унищожи писмото. Бог да ни спаси от тази страшна опасност“. Следват инициали: главно Р, малко д и главно С.