— Точно както през 1929 година.
— Свиването на световната икономика през 2008-а и 2009-а е идентично на стагнацията, настъпила в периода 1929–1931 година. — Историкът вдигна пръст. — С една разлика. През 1929-а държавите първоначално избягвали да се намесват в процеса. Един британски икономист — Джон Мейнард Кейнс[105] проучил реакциите след срива на Уолстрийт и заключил, че в епоха на свити пазари държавите трябва да използват бюджетния излишък за подпомагане на икономиката, за да предизвикат търсене и да отключат наново потреблението на стоки, произведени в дадената страна. Например Кейнс защитавал теорията, че е по-добре да се плаща на един човек да копае и заравя една дупка, отколкото да бъде безработен, тъй като ако има пари, той може да ги похарчи за родни продукти и така да съживи икономиката.
— Има логика…
— Така е — съгласи се Томаш. — Тъй като европейските и американските лидери изучавали доктрините на Кейнс за реакциите при подобна стагнация, те решили да следват тази рецепта и обявили пакети от милиарди, за да спасят икономиката. Приличало на състезание, защото всяка страна твърдяла, че ще налее повече пари от другите. Дори Гърция и Португалия, които били бедни като църковни мишки, обявили пакети на стойност милиарди евро! Валели пари отвсякъде!
— Ho това не помогнало…
— Нямало как! Кейнс бил предвидил използването на излишъка от добрите времена за съживяване на икономиката по време на криза, но истината е, че нямало никакъв излишък. Тъй като Средиземноморският клуб и други страни прекарали добрите си времена, натрупвайки дефицит, не им останали пари, които да ползват в периода на криза. Освен това Кейнс бил пределно ясен в твърдението си, че масовото инжектиране на държавни пари трябва да се случва само в извънредни случаи, а управляващите започнали да го правят твърде често. Икономиките се пристрастили към тази псевдокейнсианска рецепта, поради което тя престанала да бъде ефикасна. В известен смисъл е подобно на дрогата, разбираш ли? Ако пробваш малко наркотици, те имат поразителен ефект. Но ако продължиш да ги употребяваш, те постепенно губят въздействието си, докато станат неефикасни. Приемането на повече дрога не помага, а отказът е болезнен. Същото се случва и с псевдокейнсианската икономическа рецепта. Накрая, и със сигурност най-важното: Кейнс формулирал своите решения за затворени и защитени пазари, каквито били по негово време; при тях, ако дадеш пари на хората, те щели да консумират родни продукти и по този начин да съживят националната икономика. Но светът се променил, икономиките разрушили своите защити и се отворили. Това означава, че когато португалският или испанският пазар иска пари от чужбина и ги предоставя на своите граждани, за да възкреси потреблението, хората отиват в супермаркета и купуват вносни стоки.
— Разбирам! — възкликна Ракел. — Тоест кейнсианският модел престава да финансира икономиката на страната и започва да налива парите в чужда икономика, нали? Ако е така, единственият практически ефект от финансовата инжекция е увеличаване на бюджетния и търговския дефицит.
— Именно! И така, когато сегашната криза се проявила, вдъхновени от погрешно интерпретирани и неефикасни в новия международен ред на отворени пазари кейнсиански идеи, страните решили да задлъжнеят още повече, за да се справят с Дълговата криза! Все едно човек да бяга към пропастта, убеждавайки сам себе си, че ще се спаси, ако бяга още по-бързо. Тоест управляващите решили да трупат нови дългове, за да върнат старите, предоставяйки пари, които незабавно щели да изтекат в чужбина, като така създали същинска пирамидална схема, която неизбежно щяла да се срине, когато кредиторите спрат да отпускат пари.
— Боже, опази! — възкликна Ракел. — И никой ли не го е забелязал?
Историкът вдигна пръст.
— Само една страна отправила предупреждение за тази лудост! — възкликна Томаш. Той й намигна. — Не се ли досещаш коя?
Ракел се разсмя.
— Не ми казвай, че е Германия!
Томаш кимна.
— Докато американците и останалите европейци възхвалявали предимствата на неограничените разходи, германците заявили, че няма да участват в това безумно надбягване, и предупредили, че никой не може да живее дълго над възможностите си. Всъщност те първи забелязали, че причината за кризата са лесните пари и че тя не може да бъде преодоляна с още дългове.
105
Джон Мейнард Кейнс (1883–1946) — британски икономист, чиито идеи съществено повлияват върху икономическите процеси по време и след двете световни войни и дават основата на Кейсианската икономика. Автор е на няколко икономически и математически труда. — Б. пр.