— Така ли е възникнала кризата с държавните дългове?
— Да, но не само. Наистина, в началото еврозоната действала като стъклен похлупак. Ако се замислиш, първите страни, които пострадаха от удара на кризата, не са част от еврозоната. Икономиките на Исландия, прибалтийските страни и страните or Източна Европа претърпяха незабавен крах, а исландците дори започнаха да се чудят дали няма да е по-добре да се присъединят към еврото, за да се предпазят.
— Спомням си — каза испанката. — Тогава как се е отключила кризата на еврото? Започна заради Гърция, права ли съм?
— Трябва да имаме предвид, че инвеститорите изгубили много пари заради финансовия колапс. Тези, които имали акции, изгубили милиони. А някои от притежателите на облигации също останали с пръст в уста. Банките престанали да отпускат заеми и инвеститорите, опарени от загубите, започнали да преразглеждат инвестициите си. Нали кредитните агенции били оценили токсичните секюритизации с рейтинг ААА? Щом сгрешили в оценката си за тях, дали не били допуснали грешка и при други оценки? Инвеститорите били много нервни и страхувайки се да не изгубят още пари, започнали да изследват щателно инвестициите.
— Тогава насочили поглед към Гърция…
— Всъщност не инвеститорите били тези, които привлекли вниманието към Гърция — поправи я историкът, — а самите гърци.
— Шегуваш се!
— Наистина. Когато започнало да става ясно, че трупането на дългове няма да разреши нищо, консервативното правителство на Гърция, което било объркало сметките и престъпно увеличило дълга на страната, най-сетне приело замразяване на заплатите. Социалистите казали, че строгите мерки няма да решат проблемите, че ще излязат от дълговата криза само с нови дългове и други псевдоксейнсиански празни приказки, които печелят гласове, но не водят доникъде, освен до още по-сериозна катастрофа. През октомври 2009-а в Гърция се провели избори и избирателите, уморени от кризата, гласували за социалистите и смешните им обещания, че ще прекратят рестриктивните мерки. Когато взели властта, готови да зарежат обещанията си, за които предварително знаели, че са нереалистични, социалистите обвинили своите предшественици, че са подменили цифрите. Обикновената схема. Искали да обявят, че били обещали да сложат край на рестриктивните мерки, но, о, нещастие! Когато се добрали до властта, установили, че ситуацията била много по-зле, отколкото си представяли, и глупости от този род, поради което мерките останали.
— Тук в Испания политиците правят същото, независимо от кой цвят са — отбеляза Ракел. — А в Португалия?
— Същото е — потвърди той. — За да докаже, че нещата били по-лоши, отколкото очаквали, новото правителство разкрило, че бюджетният дефицит за годината няма да е четири процента, както били съобщили предшествениците им, а дванадесет процента. Онова, което не знаели, е, че тези глупави приказки се следят от международните инвеститори, които били много разтревожени за сигурността на парите си. Значи, Гърция имала дванадесет процента дефицит? Инвеститорите прегледали инвеститорските си портфейли и много от тях открили, че с течение на времето се били сдобили с множество гръцки облигации. Дали били сигурни? Дали Гърция щяла да ги плати? Налегнали ги съмнения. Дали не било по-добре да се освободят от тези облигации, докато е време?
— Ха! — възкликна Ракел, ококорена. — Тогава ли започнали да продават…
Много от тях да, но повечето си казали:,Добре, Гърция е в еврозоната, следователно гарантират за нея — няма проблем“. И инвеститорите малко се поуспокоили, макар че останали нащрек. Веднага след това се провела европейска среща на върха, в края на която журналистите задали някои въпроси относно дефицита на Гърция. Лидерите отговорили, че проблемът касае изключително Гърция, и насочили вниманието им към клаузата no bail-out, която фигурира в Договора от Маастрихт и всъщност постановява, че никоя страна от еврозоната не е длъжна да плаща задълженията на друга. Като чули това, инвеститорите се опомнили. В онзи момент те разбрали, че Гърция няма пари да плати онова, което й били отпуснали, и че никой няма да поеме този дълг. Изпаднали в паника, те незабавно започнали да разпродават облигации с гръцки задължения.
— А кредитните агенции?
— Те също си изпатили от допуснатите грешки в оценките на американските токсични секюритизации и разбрали, че са надценили сигурността на гръцките облигации. Затова започнали да свалят оценката.