— Как това засегнало останалата част от еврозоната? Как стигнало до нас?
— Чрез същия механизъм. Виждайки, че в споразумението за еврото съществува клауза no bail-out, инвеститорите започнали да преглеждат сметките на всички страни, въвели единната валута, и в някои от тях открили огромни пролуки. Обзело ги безпокойство. Инвеститорите притежавали облигации, емитирани в Португалия, Испания, Ирландия и Италия, и започнали да разбират, че ще видят парите си на куково лято. Затова било добре да ги продадат, докато още могат. Проблемът бил, че никой не искал да ги купи. Пазарът на държавните дългове бил парализиран, а страните от Средиземноморския клуб, които се издържали с пари от заеми, вече нямало от кого да поискат.
— Жестока атака на пазарите, а?
— Каква атака? Това са приказки на глупаци, които се опитват да преследват миражи и да си измият ръцете от собствените си отговорности, хвърляйки вината върху изкупителни жертви без лица! Вярно е, че поради нерегулираните пазари на деривати се появили продукти, които позволяват на онзи, който заложи, че дадена страна ще фалира, да печели пари, като случая с credit default swaps[106]. Тази схема изиграла някаква роля, макар това да било възможно само защото страните сами се предложили. Истината обаче е, че инвеститорите, включително и пенсионните фондове, изведнъж се сетили, че ако отпуснат пари на страни, които имат дългове, никога няма да ги видят. — Томаш посочи събеседницата си. — Представи си, че от десет години съм безработен и идвам при теб с прокъсани панталони и поискам да ми заемеш двадесет хиляди евро, за да отида на почивка на Карибите и да направя първоначална вноска за закупуването на мерцедес и къща с басейн в Монако. В реална ситуация би ли ми дала парите?
— Разбира се, че не! — засмя се Ракел. — Бих ти казала да си опичаш акъла и да отиваш да работиш.
— Точно така ни отговорили и инвеститорите — Той имитира разговора. — Искате пари? Първо си намерете работа и постоянен доход и тогава ще се видим. — Заговори отново с обичайния си тон. — Ние сме изтичали при Германия с прокъсани панталони и протегната ръка и сме поискали тя да ни плати дълговете. Тя само ни изгледала. „А не прочетохте ли клаузата no bail-out в споразумението, което подписахте? Не ви ли предупредихме, че вие сами трябва да платите собствените си дългове? Защо не спазихте границите на дефицита и държавния дълг, които подписахте?“
Ракел се ококори.
— Madre mia! Хубави въпроси…
— А нима не са? Повечето европейци, и особено тези от Средиземноморския клуб, били свикнали с чековата книжка на Германия. Уплашена от огромните си дългове за касапницата през Втората световна война и Холокоста, Германия живяла в лишения в продължение на десетилетия. Португалия имала нужда от магистрала? Германците я финансирали. Трябвало да се плати почивката на бедните в Гърция? Германците платили. Испанците искали високоскоростен влак? Германците платили. Германия използвала чековата си книжка, за да се освободи от ужасяващото си минало, и водила тази политика в продължение на десетилетия. Франция чертаела политическия път, а Германия покривала разходите. — Разсече въздуха с ръка.
— Но това се променило.
— Не разбирам. Защо?
— Защото поколението, което управлява Германия днес, не е живяло по време на Втората световна война и не вижда причина да изкупва греховете на своите предшественици. И защото, както се опасявали Великобритания и Франция през 1989-а, обединението на Германия възвърнало националната гордост и арогантността на германците. Съединението на двете Германии създало най-голямата страна в Западна Европа като икономика и население — гравитационния център на континента. Освен това обединението било икономически труден процес и немците добре помнят колко трябвало да платят, за да подпомогнат комунистическа Германия. Току-що излезли от този кошмар, който им струвал икономическа криза до 2005-а, някой идва и им казва, че трябва да платят, за да помогнат на страните от Средиземноморския клуб да се измъкнат от бъркотията, в която се били натикали сами. Както можело да се очаква, на тях шегата не им се сторила смешна. „Ние? Да платим? Да платят онези, които са били на купона! Отивайте да работите, мързеливци! Кранчето секна!“ — каза той с преправен глас, после додаде: — Тоест Германия с чековата книжка вече я няма.
— Но, Томаш, смяташ ли, че наистина сме се нуждаели от външна помощ?
106
Кредитен деривативен контракт, наричан още CDS (англ.) — вид застрахователна полица между две страни, която се използва от притежатели на дълг срещу неизпълнение от страна на кредитополучателя. Купувачът плаща фиксирана сума на продавача в замяна на застраховка срещу неизплащане или кредитно събитие на трета страна по задължение. — Б. пр.