Испанката се засмя и го плесна по ръката.
— Невъзможен си! — смъмри го нежно тя. — Понякога си мисля, че знаеш всичко.
— Не бих казал. Но съм учил история на изкуството и Пикасо беше задължителен. Този ресторант се е превърнал в Център на модернистичното движение.
Сервитьорът се приближи до масата и им подаде менюто. Ракел взе менюто, отпечатано на голяма брошура, и преди да разгледа ястията, обърна корицата към своя спътник, за да му докаже логото на „Четирите котки“, което представляваше облечен в сиво мъж с бастун, седнал до дървена маса в градината.
— Виждаш ли? — каза тя. — Самият Пикасо е нарисувал картината.
Разгледаха менюто. Томаш поръча на каталунски arros caldos de llamantol[109], докато Ракел предпочете да говори на кастилски, спирайки се на entrecot de vaca[110]. Историкът изчака сервитьорът да се отдалечи, постави лаптопа на масата и го включи. Когато установи връзка с интернет, той влезе в сайта на старческия дом, за да потърси електронния адрес. След това отвори електронната си поща. Имаше много непрочетени писма. Той разгледа списъка, по-голямата част бяха спам. Сред безполезните съобщения видя един имейл от факултета, който веднага отвори. Беше последната служебна бележка, която гласеше, че заплатата му е преведена по сметката, до която, заради полицията или някой друг, нямаше достъп. Видя и други съобщения от приятели и колеги от факултета. Отвори две от писмата. Един от колегите, който бе чул новината, че го издирват за убийство, му задаваше разни въпроси; друг му изказваше съжаленията си. Заради уволнението или заради замесването му с полицията, запита се Томаш, тъй като съобщението не изясняваше. Върна се в кутията и разгледа отново непрочетените писма.
Замръзна.
— Какво е това?
Томаш изрече тези думи с такова изумление, че разтревожи Ракел.
— Какво става? — попита тя. — Случило ли се е нещо?
— Филипе! — възкликна Томаш все още невярващо. — Имам имейл от Филипе!
— Какво?!
Двамата впериха погледи в екрана на лаптопа. В кутията имаше непрочетено писмо от Филипе Мадурейра. Без да губи време, Томаш го отвори и двамата погълнаха съдържанието, където се говореше за комата и срещата в „Уфици“ на другия ден в полунощ, за да говорят с въпросния Мефистофел.
— Филипе е жив! — възкликна радостно Томаш, като се обърна към испанката. — Жив!
Двамата се прегърнаха, за да отпразнуват добрата новина; всичко това им се струваше невероятно, приличаше на холивудски филм с щастлив край.
— Още не мога да повярвам!
Погледът на историка се върна към екрана, за да се убеди, че е прочел правилно.
— Но… той издъхна в ръцете ми! — каза той. — А и телевизионните новини и вестниците съобщиха, че съм издирван за убийството на Филипе. Интерпол научиха за случая от португалската полиция.
— Издъхнал е в ръцете ти? — повтори Ракел. — Понякога състоянието на кома може да се обърка със смърт. Колкото до новините, може би всичко е било планирано от нашите преследвачи. Обикновено полицията дава грешна информация на медиите, за да заблуди заподозрените, които издирва. Това е обичайна практика. Онези искат да докопат диска и за да го постигнат, са инсценирали смъртта на Филипе.
Томаш чувстваше огромно облекчение, сякаш от плещите му се бе смъкнал огромен товар.
— Толкова се радвам, че е жив! — възкликна той. — Ранен, но жив! Мили боже!
Те отново се върнаха към съобщението, като този път обърнаха внимание на инструкциите, които то съдържаше.
— Иска да отидем във Флоренция — отбеляза Ракел, след като го прочете отново. — Утре. — Тя се обърна към своя спътник.
— Явно ще трябва да сменим посоката на пътуването.
Историкът пъхна ръка в джоба си извади два билета за влак, които бе купил от гара „Аточа“ в Мадрид.
— Нашата цел е Флоренция — разкри той с триумфална усмивка. — Това съобщение само потвърждава онова, което подозирах.
Испанката недоверчиво разгледа купените преди няколко часа билети. Действително бяха за влака, който щеше да потегли тази нощ от Барселона за Флоренция. Щяха да са там на сутринта.
— Флоренция? — учуди се Ракел, като се взря в Томаш. — Планирал си да отидем там? Защо?
— Нали си спомняш новините, които гледахме днес следобед, докато бяхме в апартамента на приятелката ти? Съобщиха, че утре започва предварителното заседание на Международния наказателен съд за престъпленията срещу човечеството, които са довели до тази криза. Тази информация се въртеше в ума ми, когато си спомних нещо, което Филипе ми бе споменал. Той ми каза, че последният път, когато се е къпал, бил в Италия. Това може да означава само, че е скрил диска именно там.