— Добре, но как стигна до Флоренция?
— С помощта на новините по телевизията. Съдържанието на скрития в Италия диск е свързано с престъпленията, довели до кризата, а МНС се събира във Флоренция, за да разследва същите тези престъпления. Логично е Филипе да съхранява диска именно там, не мислиш ли?
Ракел отново го прегърна.
— Гениално! — възкликна тя. — Ти наистина си гениален! Сякаш притеглени от невидима сила, двамата сляха устнитеси в целувка, но усетиха нечие присъствие и се обърнаха. Беше сервитьорът, който бе донесъл омарите с ориз и говеждата! пържола и ги гледаше с явно неодобрение. Подобни сцени в I ресторанта не му се струваха уместни. Мъжът и жената неохотно се разделиха и направиха място за чиниите.
Когато сервитьорът се отдалечи, Томаш отново впери поглед в екрана и прочете писмото. След това кликна на reply и написа отговор.
Здрасти, Филипе,
Толкова се радвам, че си жив, братле! Аз съм с приятелката ти Ракел и не можеш да си представиш какво преживяхме заради теб, негодник такъв! Престори се на умрял или ни заряза с чудесен подарък в ръцете, а? Хитрец си ти!
Криптограмата е добре измислена, да знаеш. Доста си поблъсках ума, докато я разгадая. Накара ме да си спомня времената в гимназията „Афонсо де Албукерке“ в Кащело Бранко. Спомняш ли си какви шаради измисляхме?
Утре в полунощ ще бъдем в Уфици. Положението не е розово и наистина се нуждаем от помощ. Надявам се този Мефистофел (що за име има тоя тип, трябва да е прозвище) да ни измъкне от бъркотията. Освен онези, които те простреляха, полицията също е по петите ни. Истински кошмар. Ще ти разказвам.
Прегръщаме те, твои приятели: Томаш и Ракел.
Историкът изчака испанката да го прочете и когато тя одобрително кимна с глава, натисна бутона send и изпрати писмото.
— Тази криптограма… — прошепна Ракел. — Какво ни казва?
Томаш излезе от електронната си поща и изключи компютъра.
Докато изчакваше, вдигна поглед към агентката от Интерпол и се усмихна.
— Точното място, където се намира дивидито — отвърна той. — Това ни разкрива криптограмата.
Отново сведе поглед към лаптопа и се приготви да изпрати още едно съобщение, този път до директорката на старческия дом, където живееше майка му. Това беше другият проблем, който не забравяше нито за миг.
LII
Влакът тръгна около единадесет вечерта от Гара "Сантс" за Рим с няколко спирки по пътя, една от които бе Флоренция. Линията следваше средиземноморското крайбрежие до Италия, но тъй като беше непрогледна нощ, нямаха възможност да се любуват на пейзажа.
— Това пътуване ще бъде истинско мъчение — оплака се Ракел, докато се наместваше на мястото си, приготвяйки се за дълги скучни часове. — Щом ще пътуваме цяла нощ, не можа ли поне да купиш билети за спалните вагони? Можехме все пак да поспим и… — зелените й очи му намигнаха — … да свършим още някои неща.
Томаш се разсмя.
— Ах, ти, палавнице! Смяташ ли, че не съм помислил за това? — попита той съучастнически. — Проблемът е, че всичко бе пълно. — Томаш разпери ръце в знак на примирение. — На гарата ми казаха, че ако не взема тези места, въобще няма да се кача на влака. Нямах избор.
Испанката се огледа наоколо. Всъщност влакът беше претъпкан. По-голямата част от пътниците бяха младежи с раници и спални чували, които вероятно пътуваха с Inter Rail[111], но се виждаха също и семейства, както и възрастни хора — сами или по двойки. На съседните седалки седяха две монахини, които по всяка вероятност пътуваха за Рим. На мястото за багаж над местата им имаше торба, от която се подаваха краищата на монашеските им одежди.
На Ракел й беше скучно. Тя въздъхна отегчено и се обърна към прозореца; навън всичко бе черно, не се виждаше нищо освен светещи точки тук-там — вероятно корабчета, които плаваха в морето.
— Би било добре да ме подготвиш за онова, което ще се случи във Флоренция — заговори накрая тя. — Ще е полезно да съм наясно с цялата информация, не мислиш ли?
— Какво искаш да знаеш?
Ракел само това чакаше. Без да губи време, тя се изправи на седалката и настойчиво се взря в Томаш.
— Еврото ще оцелее ли? — попита на един дъх тя. — Ще продължаваме ли да имаме единна валута, или не? Какво ще стане накрая? Днес каза, че си изморен, и не отговори на въпросите ми.
Томаш също се намести на мястото си. Онова, което Ракел искаше да знае, не беше за подценяване.
111
Билет за многократно пътуване с влак, валиден за определен период от време в тридесет страни в Европа, включително и България. — Б. пр.