— Повдигаш различни въпроси — започна той. — Те се допълват, разбира се, но са различни.
— Да, но какъв е отговорът?
Историкът кръстоса крака и се настани удобно.
— Ще оцелее ли еврото? — попита реторично той. — Ако се вярва на историята, не. Всички парични съюзи, създадени в миналото, които не са се опирали на централизирано управление, са се проваляли. — Направи жест с ръка, сякаш слагаше край на нещо. — Всички.
Това не бе отговорът, който Ракел искаше да чуе. Тя стисна зъби и се взря в спътника си.
— Забрави за миналото — каза тя. — Еврото е различно от всичко, създавано досега, не съм ли права? Ако структурата му е здрава, какво му пречи да успее?
— Проблемът е, че не е. Всички статистики сочат, че успехът във финансовата сфера се определя от някои общи фактори: мобилност на работната сила, гъвкави цени и заплати, близки проценти инфлация, отвореност и диверсификация на отделните икономики, финансова интеграция, бюджетна и политическа интеграция. Когато един или повече от тези елементи липсва, цялата конструкция поддава.
— Виепо… наистина някои от тях ни липсват…
Томаш се разсмя.
— Някои? Липсват половината, Ракел! Половината! Знаеш ли каква е трудовата мобилност в еврозоната? Нула цяло и един процента! Тоест никаква. Докато в Съединените щати един регионален икономически срив може да бъде овладян с прехвърлянето на работници към други региони от страната, където положението е по-добро, то в еврозоната лошата икономическа ситуация в една страна не води до движение на работна сила към друга, а до безработица. И тежко на онзи управляващ, който се осмели да предложи мобилност на работната сила, защото веднага ще бъде обвинен, че иска да обезлюди страната! От друга страна, в еврозоната не съществува гъвкавост на цени и заплати; същото можем да кажем и за политическата и бюджетната интеграция. Докато Америка има единна валута, съответстваща на една национална държава, населението й говори един език и се радва на споделена култура, еврозоната не разполага с нито едно от тези неща. Американците прибягват до бюджетни трансфери, за да възстановят равновесието, така че Ню Йорк например плаща, за да подпомогне Орегон. Американските вътрешни трансфери елиминират 40 % от спада на регионалните приходи. В зоната на португалското ескудо Лисабон плащаше, за да подпомогне Алентежу, а при испанската песета Мадрид изпращаше пари на Андалусия. Само че в еврозоната това не е възможно. Ако Берлин се съгласи да плати, за да помогне на Гърция, ще трябва да се изправи пред недоволството на Bild Zeitung и германските граждани. Хората от еврозоната не са солидарни, защото нямат национално чувство, подхранвано от общ език и обща култура. Германците са били готови да подпомогнат Дрезден при обединението на страната си, но не са съгласни да протегнат ръка на Атина при европейското обединение.
Ракел сведе глава, сразена от очевидното.
— Да, всичко това е истина.
— Именно заради това и, ако се доверяваме на статистиките във финансовата сфера, съдбата на еврото е предрешена. Единната валута, такава, каквато я познаваме, ще се срине.
Испанката му хвърли умолителен поглед, сякаш той притежаваше силата да разреши непреодолимите противоречия на еврото.
— Но, Томаш, нима еврото няма никакъв шанс да издържи.
— Дори минимален?
Историкът си пое дълбоко дъх. Отговорността, която Ракел му възлагаше — да спаси еврото, беше много повече от това, което плещите му можеха да понесат.
— Работи се усилено в тази посока — каза накрая той. — Пътят е стръмен, но ако всичко бъде направено, както трябва, еврото ще оцелее. Не знам само дали ще сме достатъчно силни, за да успеем.
Испанката смръщи вежди.
— Какво трябва да се направи?
— Държавната дългова криза завари еврозоната в ничия земя, където тя не може да остане повече. Страните имат обща валута, но не и общ бюджет, не спазват финансовите правила, под които са се подписали, нито са обединени от централизирано политическо управление. Рецепта за провал. Германците вече са си дали сметка за това и се опитват да направят крачка напред: установяване на санкции за тези, които нарушат финансовите правила и налагане на изискване националните бюджети да бъдат одобрявани само със зелена светлина от Брюксел, като по този начин се поставят основите на един общ бюджет. Интересното е, че страните от Средиземноморския клуб, които твърдят, че имат интерес от оцеляването на еврото, се противопоставят на тези мерки, които са насочени именно към спасяването на единната валута. Абсолютен нонсенс.