В този момент се сети за собствената си майка и се поколеба. Ако загинеше, което му се струваше твърде вероятно, кой щеше да се грижи за нея? Наистина ли имаше право да рискува живота си, когато някой изцяло зависеше от него? При дадените обстоятелства не беше ли направил повече от онова, което се очакваше от него? Да се хвърли в огнената завеса в този момент, беше чисто самоубийство и той се отказа от намерението си. Но отчаянието го измъчваше почти толкова, колкото и чувството за отговорност. Той беше човекът, който неволно бе вкарал гръцкия си колега в сградата и го бе насърчил да отиде още по-навътре, за да спаси жената. Чувстваше се длъжен да влезе и да го изведе навън.
В този момент съзря силует, който пресече огъня и се заклатушка към улицата. Фигурата се строполи на тротоара и се раздели на две — мъж и жена. Бяха професор Маркопуло и майката на момиченцето. Дрехите им горяха и Томаш забърза към тях. Започна да налага пламъците с якето, което преди това му бе послужило като щит, и успя да ги изгаси. Няколко гърци се присъединиха и се заеха да оказват първа помощ на жертвата. Един от тях, който очевидно имаше познания по медицина, се наведе над жената и й направи изкуствено дишане, за да я свести.
Томаш я остави, тъй като явно бе в добри ръце, и отиде да помогне на професор Маркопуло. Археологът лежеше на земята по гръб и дишаше трудно — маската все още бе на лицето му. Историкът, който също още бе с маска, му помогна да се изправи и го отведе до средата на улицата, по-далеч от горящата сграда.
В този момент Томаш чу две експлозии, даде си сметка, че около него отново тичат хора, и усети, че са обвити от облак дим. Опита се да махне маската, но струя дим обгърна лицето му, изгори дробовете и залютя на очите му.
— Сълзотворен газ — избоботи професор Маркопуло. Гласът му бе заглушен от противогаза. — Сложете си маската!
Португалецът го послуша и намести маската на лицето си. Ефектът от сълзотворния газ изчезна и тогава той разбра защо мъжете с коктейлите „Молотов“ бяха дошли на протеста с маски — за да се предпазят от сълзотворния газ, който полицията неминуемо щеше да разпръсне върху тях, когато преминат към насилствени действия.
Някакъв човек се затича към тях, други двама също изникнаха отнякъде. Томаш се взря в тях и за момент се обърка от онова, което видя. Носеха правоъгълни щитове и каски с визьори, които криеха лицата им. Жандармерията току-що бе пристигнала, за да разчисти улицата от демонстранти. Историкът ги посрещна с облекчение. Той и колегата му най-сетне бяха в безопасност, помисли си той, но последвалите събития го опровергаха.
При вида на двама цивилни с противогазови маски полицаите от силите за опазване на обществения ред вдигнаха палките, наместиха щитовете си и, за ужас на Томаш, ги нападнаха.
— Почакайте! — успя да извика той. — Аз не съм от…
Португалецът не можа да довърши изречението си. След многократен досег с палките накрая падна на земята. Сви се във фетална поза, предпазвайки главата си с ръце, но ударите на палките и ритниците не спряха в продължение на няколко дълги секунди. Превъртя се, скочи на крака и напосоки замахна два пъти с юмрук, като единият удар улучи някого. Полицаите незабавно го хванаха и насочиха към него някакъв черен предмет.
— Ааааах!
Невъобразима болка премина през цялото му тяло; мускулите му се сгърчиха и видя звезди посред бял ден. Ударите престанаха толкова бързо, колкото бяха започнали. Почувства как го вдигат и извиват ръцете му зад гърба. Томаш опита да се освободи, но не можа дори да помръдне; мускулите му сякаш бяха от олово. Тогава осъзна, че е заключен с белезници.
— Чуйте, ние нямаме нищо общо — прошепна той, като се задъхваше. — Просто попаднахме сред протестиращите…
Полицаите не му обръщаха внимание. Обзе го чувството, че се носи по течението, и осъзна, че полицаите го влачат по улицата. Огледа се и видя още жандармеристи да изникват от мъглата сълзотворен газ, тичайки наоколо. Обърна се назад и видя, че професор Маркопуло също бе задържан. Свалиха им маските и лютивата миризма на сълзотворния газ започна да смъди в очите и носа на историка, но по-слабо, тъй като се отдалечаваха от облаците дим, изпуснати от гранатите.
Двамата бяха избутани до една улична лампа и се намериха сред група демонстранти, също с белезници, насядали или налягали по тротоара, някои от които имаха татуирани анархистически символи по ръцете.