— Разбирам — промърмори Ракел. — Но сега нямаме собствена валута, нали?
Историкът я погледна одобрително.
— Виждаш ли как сама стигна до същественото? — подхвърли той. — Точно това е. Вече нямаме собствена валута. Имаме еврото. И точно тук възниква проблемът. Както вече ти обясних, анализът на стотици подобни ситуации в миналото сочи, че от една дълбока дългова криза се излиза по три начина: създаване на инфлация чрез печат на банкноти, девалвация на трудовите разходи или изпадане в неплатежоспособност. Германците обаче искат стабилност на цените и изпитват ужас към инфлацията. Те ни предупредиха безброй пъти, че еврото ще бъде силна валута и няма да може да се обезценява. Нашите умни управници само кимнаха с глава, но не обърнаха внимание на тези предупреждения и както обикновено отидоха на лов за гласове с разсипническа политика. — Зае театрална поза. — А сега, когато нещата са прецакани, те се хващат за главата и казват: „Хей, помогнете, нямаме пари! Вина за това имат пазарите и спекулантите, кредитните агенции и „Голдман Сакс“, Тройката, Германия и Дебеланата[112], виновни са всички, освен мен, защото аз съм много компетентен и съм патриот, дадох най-доброто от себе си, сложих край на стабилната социална система и финансите на моята страна, направих грандиозни строежи и похарчих пари, които нямам, за да помогна на приятелите си инженери, пръснах милиони за магистрали до Пейдалежа, Раньолаш де Сима и Алгидареш де Байшо[113], построих международно летище в малкото градче Бежа, на което каца един самолет на седмица, позволих на банките да отпуснат сума пари на хора, които вече не могат да си плащат вноските, но… чуйте, направих всичко добре, ясно? Вината е в другите и аз нямам нищо общо!“.
Ракел се разсмя на малката постановка на своя спътник. Вече бе слушала подобни приказки в Испания и подозираше, че в Португалия се е случило същото.
— Ставаш за актьор — отбеляза шеговито Ракел. — Някой ден Алмодовар ще те наеме.
— Алмодовар? Поне Спилбърг! — Той направи жест във въздуха, сякаш четеше кино афиш. — Приключенията на Индиана Нороня в Земите на Банкрута, как ти се струва?
Двамата избухнаха в шумен смях, привличайки неодобрителните погледи на пътниците наоколо. Потискайки смеха си, Ракел си пое дълбоко дъх и се успокои.
— А сега сериозно — каза тя. — Спомена, че преди този проблем е решаван с девалвация на валутата…
— Да. Така постъпи Исландия например. Затънали в безумието на финансовата дерегулация, исландците бяха брутално ударени от кризата, затова обезцениха парите си и сега се възстановяват. Същото се случи и с прибалтийските страни.
— А ние? Щом сме в еврозоната и нямаме собствена валута, какво можем да направим? Да изпаднем в неплатежоспособност?
— Едностранното обявяване на неплатежоспособност е възможност, която е била отхвърлена, за да не настрои против нас французите и германците, чиито банки са главните кредитори на Средиземноморския клуб. Ние не можем да обезценим валутата, което би позволило скрито намаляване на заплатите, но водени от желанието си да постигнем същия ефект на спад в производствените разходи, може би все пак ще стигнем до директно орязване на заплатите. Това е единственият вариант. От друга страна, без да печатаме банкноти или да издигаме митнически бариери пред вноса, единственият начин да намалим потреблението на чужди стоки е да намалим покупателната способност на гражданите. Без пари, които да похарчат, те няма да купуват вносни продукти и вносът ще намалее.
Ракел изглеждаше скандализирана.
— Да намалим покупателната способност на гражданите? — почти се възмути тя. — Но това ще довърши и вътрешното производство! Фирмите ни ще фалират, а хората ще заживеят в мизерия!
— Напълно си права, това е едно ужасно решение, но какво друго ни остава? Да запазим покупателната способност и да продължим да увеличаваме вноса? Да поддържаме заплатите относително високи и по този начин да запазим и завишени цените на родните стоки, правейки ги по-малко атрактивни за външния пазар?
113
Измислени имена на несъществуващи населени места от типа на Горно Нанадолнище, с което героят подчертава възмущението си от изграждането на магистрали до места, където това не е оправдано. — Б. пр.