Испанката продължи да негодува.
— Относително високи заплати ли? — попита тя. — Заплатите ни са мизерни!
— Вярно е. Проблемът е, че дори и на това ниво те са три пъти по-високи от заплатите в Китай, което означава, че нашите продукти са много по-скъпи от китайските. Тъй като няма бариери, които защитават икономиката ни от тях, нашите производители не могат да се конкурират с китайците и затварят, и това води до нарастване на безработицата. Пропорционално заплатите ни са по-високи дори от немските.
— Немските? Полудя ли? Нима печелим повече от германците?
— Колкото и невероятно да изглежда, в началото на кризата разходите за заплати в Португалия, Испания, Ирландия, Гърция, Италия и Франция спрямо БВП на всяка от тези страни бяха с от 10 до 30 процента по-високи от разходите за заплати в Германия. Нашите икономики не могат да понесат толкова. Трябва да изберем между ниски заплати и безработица. Опасявам се, че ниските заплати са по-малкото зло.
Ракел изглеждаше объркана.
— Добре… трябва да има и друг начин.
— Страхувам се, че след като нямаме контрол върху валутата си и искаме да избегнем изпадането в неплатежоспособност, друг начин не съществува. Девалвацията би била най-лесният подход, защото би намалила заплатите скрито и косвено, но с еврото това не е възможно. Следователно трябва да орежем директно заплати, обезщетения и пенсии. Така не само намаляваме разходите си, но и отнемаме покупателната възможност на хората, което ще намали вноса.
— Ами нашите компании? — попита тя. — Как ще оцелеят, ако няма на кого да продават?
— Ужасно е, знам. Но еврото не ни оставя друг избор. За жалост, трябва да орежем заплатите, за да може родните стоки да имат по-конкурентна цена, и да намалим покупателната способност на потребителите, така че да внасяме по-малко. Проблемът е, че това би имало негативен ефект върху националното производство. Нашите компании ще трябва да се приспособят към новата действителност и да потърсят клиенти на външния пазар, предлагайки конкурентни цени. Ако успеят, износът ще нарасне и в страните ще започнат да влизат пари.
Ракел обмисли тези думи за миг.
— Ако е така — неохотно обобщи тя, — струва ми се, че ще е по-добре да сме извън еврозоната.
— Това би улеснило справянето с нестабилността, защото ще можем да обезценим валутата. Присъствието в еврозоната затруднява тази борба.
Въпреки това испанката не изглеждаше напълно убедена; в крайна сметка тя бе свикнала с еврото, което по някакъв начин я караше да се чувства по-сигурна и защитена. Защо при първата възникнала трудност трябваше да се съмнява в него?
— Проблемът не може да бъде разглеждан само по този начин, не мислиш ли? — възкликна тя. — В крайна сметка еврото има и много предимства, не е ли така? Те могат да компенсират това неудобство…
— Разбира се — съгласи се Томаш. — Всички монети имат две страни. Дори еврото.
— Наистина, наистина — ентусиазира се испанката. — Например помага на страните ни да развиват икономиката си. Това е много важно, не смяташ ли?
— Много важно — повтори историкът. — Ужасно важно, несъмнено. — Той нарочно замълча. — Стига да беше вярно, разбира се…
Ракел ококори очи при този неочакван обрат.
— Какво? — учуди се тя. — Не е ли вярно?
Томаш тъкмо щеше да отговори, когато от гърдите му се надигна дълбока и продължителна прозявка, от която клепачите му натежаха. Погледна часовника си и почти се изплаши от онова, което показваха стрелките.
— О, вече е два сутринта! — отбеляза той. — Много е късно. Хайде да спим.
Ракел го изгледа слисано.
— Да спим? — възпротиви се тя, като размахваше пръст. — Да не си посмял, Томаш Нороня! Чуваш ли ме? Първо ми отговори на въпроса! Помага ли еврото на нашите икономики, или не?
Без да обръща внимание на роптаещия глас на Ракел, португалецът се облегна назад, подпря главата си на стъклото и въпреки че не му беше особено удобно, затвори очи.
— Ще говорим утре — обяви той, след като демонстративно потисна новата си прозявка и даде да се разбере, че не е в състояние да продължи разговора. — Сега спи, нани-на.
Испанката отвори уста, за да възрази, но когато видя лицето на своя спътник, се отказа. Томаш вече спеше дълбоко. Изглеждаше толкова спокоен и невинен, че й се прииска да го целуне.
Приличаше на бебе.
LIII
През пердетата на прозореца на хотела, разположен точно над моста „Санта Тринита“, Магус се любуваше на моста „Зекио“ в цялото му великолепие; това бе най-старата флорентинска конструкция над река Арно, едно от чудесата на средновековната архитектура. Душата на Арно сякаш бе именно в този мост от XV век, по който бе пълно с антиквари и бижутери, сякаш беше обикновена търговска улица.