На вратата се почука.
— Кой, по дяволите…
Магус погледна часовника си; беше един сутринта. Не бе най-подходящото време да го безпокоят.
— Искате ли да видя кой е, signore?
Въпросът бе зададен с ридаещ глас от знойна блондинка с тъжен поглед, която лежеше в леглото му. Балам я бе наел от най-елитния бордей и я представи като куртизанка с разностранни дарби, експерт в садомазохистичните фантазии и неща от този род. Магус й хвърли поглед, пълен с желание. Истината бе, че момичето бе понесло добре първия рунд и се бе държало на нивото на репутацията си. Бе стенала под ударите на камшика и пръчката, както впрочем беше редно, но нищо не я обезкуражи — нито плющенето, нито раните или обидите. Понесе достойно жестоката и хищна сексуална атака. Смело момиче!
— Остави — каза накрая той, като се отдалечи от прозореца, загръщайки халата си. — Аз ще отида.
Застана до вратата на апартамента и надникна през шпионката. Съзря Балам, който чакаше в коридора. Отключи вратата и отвори, като хвърли любопитен поглед навън.
— Простете, велики Магус — извини се шефът на охраната с обичайния си боязлив тон. — Получихме отговор.
— Какъв отговор?
— На имейла, който изпратихме на нашия приятел — обясни Балам, размахвайки вече включения лаптоп. — Искате ли да знаете какво пише?
Магус отвори широко вратата.
— Влизай.
Подчиненият хлътна в стаята и постави лаптопа на писалището. Хвърли почти безразличен поглед към проститутката в леглото. Кожата й бе цялата в белези и кръв, но това не го впечатли. Вече бе виждал подобни неща много пъти, а и в крайна сметка бе получила достатъчно пари, за да търпи. Балам се съсредоточи върху екрана и въведе потребителското име и паролата на Филипе Мадурейра. След секунди бе в електронната му пощенска кутия. Кликна върху съобщението от Томаш и завъртя компютъра към шефа си.
— Пише на португалски — каза раздразнено Магус. — Преведи ми тези небивалици.
— Простете, велики Магус — извини се той, обръщайки екрана към себе си. — Ще ви го прочета.
Балам прочете португалския текст и го преведе, като се поколеба на думите „негодник“ и „хитрец“, не бе сигурен, че могат да се преведат буквално.
— Тоя тип се хвана като мишка — обяви Магус, когато агентът му приключи с превода. — Ще падне право в капана.
— Така е, велики Магус.
Шефът посочи към компютъра.
— По-добре да му изпратим отговор.
— Да, велики Магус.
Балам кликна на reply и се приготви да напише на португалски онова, което началникът щеше да му продиктува.
— Здравейте, Томаш и Ракел. — Замълча, за да даде време на подчинения си да набере текста. — Радвам се, че вече пътувате.
— Отново направи пауза. — Мефистофел е готин и ще се погрижи добре за вас. — Изчака. — Доволен съм, че си успял да разгадаеш криптограмата, Томаш. — Той отново замълча. — Какви времена бяха в гимназията „Афонсо де Албукерке“, а? — Нова пауза. — Днес имам силни болки и ме пратиха да си лягам. — Последна пауза. — Прегръщам ви. Филипе.
— Отлично, велики Магус! — похвали го подчиненият му, когато приключи с текста. — Ако позволите да коментирам, бих казал, че това за гимназията е черешката на тортата! Гениално.
Магус изръмжа от задоволство. Споделяше мнението му. Прочетоха още веднъж съобщението и накрая шефът го одобри.
— Пращай.
— Да, велики Магус.
Балам послушно натисна send и изпрати писмото. След това изключи лаптопа, грабна го и се отправи към вратата, но шефът му го спря.
— Трябва да се погрижим за подробностите около посрещането на двете гълъбчета — каза той. — Утре те искам тук, в стаята ми, ясно?
— В колко часа?
— Точно в осем сутринта. — Магус махна с ръка към лаптопа в ръцете на агента. — И не забравяй да проучиш откъде е изпратен имейлът.
— Да, велики Магус.
Вратата се затвори и Магус хвърли похотлив поглед към леглото. Знойната блондинка тихичко стенеше от болка. Както обикновено, това го възбуди. Остави халата да падне на мокета, взе камшика и гол и тръпнещ от желание се приближи до леглото.
— Хайде, кучко — изръмжа той и размаха камшика. — Приготви се за втория тур!
LIV
Нощта не бе особено приятна, но Томаш нито за миг не се бе залъгвал, че ще е така. Да спи седнал, не изглеждаше най-забавното преживяване, но предвид обстоятелствата успя да си почине по-добре, отколкото бе очаквал. Сънят му бе неспокоен, буди се на няколко пъти, разбира се, главно когато композицията спираше на някоя гара, но после заспиваше отново, полюшван от равномерното клатушкане на вагоните.