— Значи, вината не е в еврото.
— Реално погледнато, не — призна историкът. — Но единната валута с ниските си лихвени проценти е създала условията за последвалия провал. Лошото управление свършва останалото.
— Да. имаш право.
— Сега да видим безработицата — продължи той. — Нивото на безработицата в Португалия през 2000 година е 4 %. През 2011-а, годината на създаването на Тройката, процентите са 14. Това означава, че еврото не е помогнало за намаляване на безработицата.
— Coho! — изруга тя. — Ами развитието нa икономиката? Как влияе еврото на икономическия растеж?
— Трагично — отвърна Томаш. — Икономическият растеж в Португалия през 1998-а е бил 5 %.
— Не е зле…
— Това е годината преди създаването на еврото — отбеляза историкът. — Единната валута се появява през 1999-а и оттогава започва спад. От 1999-а до 2009-а, годината, в която започва държавната дългова криза, растежът на португалската икономика е бил средно 1,2 % годишно, като с течение на годините този процент пада, за разлика от случващото се в останалите европейски страни. Най-ниският годишен ръст от Първата световна война насам.
Ракел поклати глава, докато осмисляше цифрите.
— Dios тio! — възкликна тя. — Не съм си и представяла, че е толкова зле. И всичко това заради еврото?
— Няма как да се уверим в това. Периодът на въвеждане на еврото съвпада с евтините кредити от Америка, с присъединяването на страните от Източна Европа към ЕС, с присъединяването на Китай към Световната търговска организация през 2001-ва и с пика на застаряване на населението — фактори, които повлияха негативно на европейската икономика като цяло и в частност на португалската. Но всички тези събития и процеси са публични и различните правителства — в случая португалските — трябваше да предприемат действия, за да посрещнат предизвикателствата, които ги очакват. Не направиха нищо от страх да не изгубят скъпоценните гласове на избирателите. Португалските управници проявиха престъпна небрежност при подготовката на страната за предизвикателствата на еврото. Икономистите предупреждаваха, че загубата на националната валута и последвалата я невъзможност за девалвация, която да намали вноса и насърчи износа, налага структурни реформи, които да създадат гъвкав трудов пазар. Нищо не беше направено. И още по-лошо — управляващите в Португалия започнаха да увеличават заплатите над процента на икономическия ръст. Докато средногодишният ръст на икономиката между 1999-а и 2009-а бе 1,2 %, заплатите в държавния сектор нарастваха годишно с 1,7 %, което означава, че част от тези средства не са идвали от ефективно нарастващите богатства на страната, а от външни заеми. Тъй като ръстът на заплатите бе по-висок от икономическия ръст, португалските стоки поскъпнаха и следователно станаха още по-малко търсени в чужбина. При тези условия португалската икономика се озова на прага на катастрофа.
— Добре, но как повлия еврото за тази катастрофа?
— Виж, Ракел, след въвеждането на еврото всичко в Португалия тръгна на зле — каза историкът. — Темпът на икономически растеж спадна, безработицата скочи, държавният дълг излезе извън контрол, конкурентоспособността ни намаля. Еврото може и да няма нищо общо, но е факт, че не ни предпази. — Той вдигна пръст, сякаш имаше какво да добави. — Освен това разработените от икономистите модели показват, че Португалия би отчела ръст със средно половин пункт повече годишно между 1999-а и 2009-а, ако бе извън еврозоната, и би настигнала останалите европейски страни. Естествено, щяхме да сме по-засегнати от финансовата криза, така както се случи с Исландия и прибалтийските страни, но и по-бързо щяхме да се възстановим. — Томаш разпери ръце и цялото му тяло заприлича на огромна въпросителна. — В крайна сметка какво печелим ние от единната валута? Някой може ли да ми обясни?
— Ами… можем да пътуваме, без да сменяме пари, което е твърде добре — каза испанката. — Трябва да имаме предвид и надеждността на парите. Еврото е много по-надеждно от песетата или ескудото.
— Така е, но не смяташ ли, че това е прекалено малко на фона на недостатъците?
Ракел прехапа устни.
— Може би — призна тя. — Така или иначе, ти говориш само за Португалия. В другите страни от еврозоната ситуацията вероятно е различна…