Гръцкият археолог най-сетне погледна Томаш с очи, зачервени от сълзотворния газ.
— Виждате ли? — попита смаяно професор Маркопуло. — Всички са се побъркали! Обезоръжиха ни с електрошок! Тези животни използваха електрошокови оръжия срещу нас!
Значи, това бе чудовищната болка, която Томаш бе изпитал, когато го обезвредиха.
— Да — отвърна той. — Арестувани сме.
IV
Мъжът в бяла престила се приближи до Томаш, разгледа подутините по тялото му и каза нещо на гръцки. Преди португалецът да успее да обясни на английски, че е чужденец и не разбира езика, професор Маркопуло се притече на помощ и заговори с лекаря. Двамата размениха няколко думи, след което археологът се обърна към колегата си.
— Имате ли двеста евро? — попита той. — Дайте му парите.
Томаш го погледна с празен поглед, без да разбира какво иска да каже професор Маркопуло.
— За какво?
Гъркът посочи с палец към лекаря.
— За да се погрижи за вас.
Португалецът се ококори.
— Моля? — заекна той.
— Платете на лекаря.
На Томаш му просветна или поне така реши.
— О, това е частна клиника?
— Не, държавна.
Томаш отново се обърка.
— И трябва да платя двеста евро, за да бъда прегледан в държавна болница? Еха, тук здравните такси никак не са здравословни.
Археологът завъртя очи, подразнен от факта, че колегата му не схваща.
— Какви здравни такси? Парите са за лекаря, не за болницата!
Погледът на Томаш се спря върху мъжа в бяла престилка, който кротко изчакваше края на разговора.
— За лекаря ли? — учуди се отново Томаш. — Не разбирам…
— Това е подкуп — обясни професор Маркопуло. — Платете му, за да се погрижи за вас.
Португалецът се взря в колегата си, после погледна лекаря и отново колегата, смаян от онова, което току-що бе чул.
— Трябва да подкупя лекар в държавна болница, за да може той да ме излекува?
— Разбира се — отговори археологът. — В Гърция е така, не знаете ли? Нарича се факелаки[17], трябва да бутаме пари под масата на държавните служители, за да си вършат работата.
На Томаш му бяха необходими още няколко секунди, за да проумее напълно ситуацията. Когато най-сетне разбра, не зададе повече въпроси. Бръкна в джоба си, извади двеста евро и примирено ги подаде на лекаря.
Транспортирането до участъка с полицейския бус премина в мълчание. Полицаите бяха завели ранените в болница, за да им се окаже медицинска помощ, и сега, след като бяха прегледани и излекувани, ги караха в управлението, където щяха да ги задържат до съдебното изслушване.
— Не ми казвайте, че ще трябва да подкупвам и съдията, за да ни съди — пошегува се Томаш, все още впечатлен от онова, което се бе случило в болницата преди няколко часа. — Само това остава.
Професор Маркопуло дори не вдигна глава.
— Нормално е да им платим нещо…
Слисан, португалецът се взря в колегата си.
— Сериозно ли говорите?
Археологът не си направи труда да отговори и тишината се завърна в микробуса. Отвън една след друга се чуваха сирени; линейки, полицейски и пожарни коли профучаваха от всички страни в трескава суматоха. Денят бе изпълнен с тревожни събития и макар нощта вече да бе настъпила, човек оставаше с впечатление, че вълненията още не са стихнали.
— Изглежда, са загинали трима души — проговори накрая професор Маркопуло. — Задушили са се по време на пожара.
— Откъде знаете?
— Чух полицаите в болницата. Телата са били докарани там.
— А жената и момиченцето, които извадихме от сграда? Спасили ли са се?
Гъркът сви рамене.
— Не знам — отговори той с престорено безразличие. — но мисля, че да. Тримата загинали са били открити в сградата от пожарникарите.
Томаш въздъхна от облекчение.
— Чудесно е, че са оцелели — отбеляза той, усещайки как от гърдите му се смъква огромна тежест. — Интересното е, че вместо да ни поздравят, тези типове ни арестуваха. Каква ирония, нали?
Професор Маркопуло уморено вдигна поглед и лицето му се сгърчи в пресилена усмивка.
— Може би, ако ги подкупим, ще ни поздравят — пошегува се той. — Кой знае?
Изсвистяха спирачки и микробусът спря. Отвън се чуха гласове и вратите се отвориха с трясък. Полицаите издърпаха задържаните навън и ги съпроводиха до управлението. След като изчака реда си на една дървена скамейка, Томаш бе повикан да даде личните си данни. Попитаха го за името му, поискаха паспорта и записаха информацията в една тетрадка.