Смарагдовозелените очи на Ракел засияха.
— Coho! Значи, наистина трябва да напуснем еврозоната!
Този внезапен ентусиазъм разсмя спътника й.
— Знаеш ли, приоритетът в момента е да определим коя страна на кризата е отговорна за навлизането на Китай на глобалния пазар и последвалата деиндустриализация на Запада и защо нашите икономики не могат да функционират в зоната на силна единна валута. Ако стигнем до заключението, че вината е в еврото, голямото предизвикателство ще е да преодолеем предразсъдъците си. — Той докосна слепоочието си. — В подобна ситуация нашите политици ще устоят, ще кажат, че еврото е правилното решение, че напускането на еврозоната е катастрофа и неща от този род, и така ще загубим ценно време. Това е като да те боли зъб, разбираш ли? Болката означава, че имаш развален зъб. Тъй като ни е страх да отидем на зъболекар, ние търпим болката ден след ден до момента, в който стане нетърпима. Накрая решаваме да се изправим пред страховития зъболекар и да решим проблема веднъж завинаги. Разбира се, щеше да е по-добре да потърсим помощ по-рано, нали? Това би ни спестило много страдания, но човешкото поведение е именно такова, хората избягват болезнените моменти и отлагат решението до последно. Същото е и с кризата. Някой ден, след много кризи и без да постигнем някаква значителна промяна, болката наистина ще стане непоносима, това ще принуди някого да се осъзнае и най-сетне да вземе решението, което е било пред очите ни толкова време.
— Тогава смяташ ли, че трябва да отлагаме това решение?
— Точно това ще се случи, освен ако събитията не наложат незабавни действия — заключи той. — Отначало ще изберем непрестанния ужас, докато не осъзнаем, че ужасният край всъщност е за предпочитане.
— След напускането на еврозоната ще започнем да печатаме банкноти, ще възникне инфлация, чрез която ще можем косвено да намалим заплатите. Тогава ще бъдем добре, нали?
Томаш не изглеждаше доволен от този сценарий.
— Повтарям, няма магически решения, изправени сме пред лоши и много лоши възможности — настоя той. — За политиците печатането на пари за погасяване на дълговете е най-лесната и примамлива алтернатива, но трябва да знаем, че е доста опасна и действието й е краткосрочно. Необходимо е да напомним, че инфлацията съществува почти изцяло заради прекаленото печатане на банкноти. Когато има много пари в обращение, те губят стойността си и стоките поскъпват. Това налага печатането на още пари, което оскъпява продуктите още повече и води до инфлационна спирала. Едно изследване на дванадесет случая на хиперинфлация показва, че общото между тях е прекомерното печатане на пари за справяне с огромен дефицит.
— Цената, която трябва да платим, за да се освободим от дълговете…
— Така е, но в дългосрочен план възникват някои последици, които затрудняват изплащането на дълговете по този начин. Първо, синдикатите изискват индексиране на заплатите спрямо инфлацията и самите компании започват да сключват сделки, договорно обвързани с инфлацията, така че ръстът й да съответства на увеличаването на вноските. Второ, държавата получава приход от данъци веднъж в годината, което означава, че когато събраната сума започва да се харчи, стойността на тези пари ще е много по-ниска. На практика цялото начинание се обезсмисля. Дори германците биха отхвърлили подобно решение. Те знаят, че в дългосрочен план инфлацията унищожава богатството.
— Но нали именно американците и британците печатаха долари и лири като луди?
— Вярно е — съгласи се Томаш. — За ужас на германците, самата Европейска централна банка започна да прави същото.
— Инфлацията не се покачи…
— Факт. Знаеш ли, онова, което всъщност причинява инфлацията, не е самото печатане на пари, а достигането им до пазара. Получава се така, че централните банки печатат банкноти, но търговските банки, които отчаяно се опитват да балансират отчетите си, не ги вкарват в икономиката. Инфлацията не се е покачила най-вече заради това. В случая с Америка дори голяма част от тези долари не са влезли в икономиката на Съединените щати, а са отишли в Китай, като американците се възползвали от огромното предимство да имат международна парична единица — привилегия, с която никоя друга страна не се ползва. Но в мига, в който новите пари наводнят американската икономика, инфлацията неочаквано може да ескалира. Според изследванията, когато голям спекулативен балон се спука, това отключва мощни дефлационни сили, спад на цените, който предизвиква тежки банкови кризи; те от своя страна водят до дългови кризи, последвани от почти неустоимото изкушение от печатане на пари, което на свой ред поражда висока инфлация и дори хиперинфлация.