— Видя ли ги? — прошепна испанката, не смеейки да погледне назад. — Joder! Дори не си направиха труда да се прикрият!
— Бяха подготвени — отвърна историкът. — Уоки-токита и снимки. Забеляза ли, че от якето на единия се подаваше пистолет?
— Мислиш ли, че не забелязах? Madre mia, измъкнахме се…
— На мен ли го казваш!
Най-сетне излязоха от гарата. Вече на улицата, почувстваха слънчевите лъчи по лицата си. Изглежда, бяха в безопасност. Едва сега агентката от Интерпол се осмели да се обърне към своя спътник.
— А аз да си помисля, че ми въртиш номера, за да не носиш куфарите! — сподели тя. — Как разбра, че ни чакат?
Томаш й посочи с глава един ресторант с тенти на червени и бели райета от другата страна на гаровия площад.
— Шшшт, да отидем в онази trattoria[115] — предложи той. — Онези може още да ни наблюдават.
Испанката го послуша и се отправи към пешеходната пътека. Светофарът светеше червено, затова изчакаха.
— Добре, но как разбра?
— Не знаех — отвърна той, без да движи устните си, все още в роля. — Подозирах.
— Виж ти, нищо не ти убягва.
Светна зелено за пешеходците и двамата пресякоха улицата, все така трудноподвижни. Стигнаха от другата страна на площада, отправиха се към траторията с червено-белите тенти и влязоха вътре. Един сервитьор със засукани мустаци — очевидно ревностен католик, ги посрещна с почтителен поклон.
— Buon giorno[116], сестри — поздрави ги той тържествено. — За мен е piacere[117] да посрещна Божии невести в скромното си заведение. — Посочи изискано с ръка към една свободна маса.
— Prego[118], сядайте, сядайте! Какво ще обичате?
Томаш, който до онзи момент ходеше приведен, подпирайки се на Ракел, внезапно се изправи, сякаш болката в гърба му току-що се бе изпарила, и се взря в него.
— Трябва да посетим тоалетната — неочаквано заговори той с мъжки глас, който стресна сервитьора. — После ни донесете две пици. — Поколеба се, докато се чудеше каква точно пица иска. — A la puttanesca, per favore.
Сервитьорът стоеше като закован и го зяпаше, втрещен от онова, което виждаше и чуваше. Без да обръща внимание на реакцията на италианеца, историкът забърза между масите и се отправи към тоалетната. Испанката го последва и двамата се затвориха в помещението с мивките.
— Видя ли лицето му? — разсмя се Ракел, като заключи вратата. — Не си е представял монахиня да говори с мъжки глас, а?
Томаш вече се измъкваше от робата, която затрудняваше движенията му. Останал по боксерки, извади дрехите, които бе прибрал в една от пътните чанти, и започна да се облича.
— Тъпото е, че зарязахме горките монахини така — каза той, докато нахлузваше панталоните си. Като се събудят, ще видят, че сме им откраднали торбата с църковните одежди. Рискуват да отнесат сериозно конско от игуменката си.
Агентката от Интерпол сви рамене.
— Не го мисли, беше за добро — отбеляза тя. — Нали казват: „Неведоми са пътищата Господни“, и други подобни? Ако ти не го беше предвидил и не бяхме откраднали дрехите, щяхме да се озовем право в ръцете на онези. — Тя потрепери. — Не искам и да мисля какво щеше да се случи!
Преоблякоха се, излязоха от тоалетната и се отправиха към масата си. Сервитьорът със засуканите мустаци все още ги гледаше зяпнал, със слисано изражение и опулени очи, без да разбира как две почтени монахини изведнъж се бяха превърнали в толкова различни хора. Едната приличаше на филмова звезда, а другата… другата беше мъж!
— Mamma mia, всички са се побъркали! — промърмори той, клатейки примирено глава, докато се отдалечаваше към кухнята, за да поръча две пици a la puttanesca. — Ма che cosa[119]…
Двамата клиенти се настаниха на масата в траторията и избухнаха в неудържим смях. Напрежението през последните десет минути беше огромно, особено моментът, когато, преоблечени като монахини, слязоха от влака и се влачиха като охлюви под носа на убийците. Томаш беше висок, прекалено висок, за да мине за жена, затова трябваше да се преструва на възрастна монахиня с болки в гърба — единственото, което му хрумна, за да не бие на очи. Недостатъкът на тази идея бе, че трябваше да вървят много бавно, поемайки риска по-дълго време да останат в полезрението на мъжете, които се опитваха Да ги разпознаят на перона. За щастие всичко приключи добре.