Очаквайки c нетърпение новини за майка си, Томаш постави лаптопа на масата и го включи. Хвана безжична мрежа та туристи, поради това безплатна, и без да губи повече време, влезе в електронната си поща. Имаше съобщение от дома.
Здравейте, професор Нороня.
Надявам се, че сте добре.
Страхувам се, че новините не са добри. Въпреки моите усилия, собствениците на дома не са съгласни майка ви да остане при нас, ако не платите цялата месечна такса. Настояват роднините да поемат разликата между орязаната пенсия и пълната сума и напомнят, че имат дълъг списък с чакащи, затова няма да им е трудно да намерят човек за стаята на дона Граса. Съгласно това получих ясни писмени нареждания да я изпиша утре сутрин, ако до днес в полунощ парите не бъдат преведени.
Нямате представа колко ми е трудно да ви го съобщя. Опитах всичко, за да не се стига дотам, защото освен майка ви, подобна съдба заплашва и други пациенти. Казах на шефовете си, че няма да остана в дома, ако започнем да изхвърляме възрастни хора на улицата, но те ми отвърнаха, че с тази безработица лесно ще ме заменят, а аз трудно ще си намеря нова работа.
Живеем в тежки времена, затова се моля на Бог да ни помогне в свят, в който хората нямат никакви права, а нещастието завладява всички ни.
Целувки, Мария Флор
Томаш дълго остана така, с хипнотизиран от екрана поглед докато съзнанието му се изпълваше в глухо възмущение. Ще изгонят майка му от дома! Как е възможно да се стигне дотам? Щеше да се озове на улицата заради някакви си мизерни сто евро! Що за страна може да се отнася така към възрастните хора? А тон стоеше тук — беглец, неспособен да изпълни синовните си задължения и да отиде в Коимбра, за да разреши този абсурден проблем! Беше бесен, беше…
— Лоши новини?
Ракел бе разгадала изражението му. С непроницаемо лице португалецът реши да запази ситуацията с майка си в далечен кът на съзнанието си и да се концентрира върху най-неотложни въпроси. Ако искаше да й помогне, първо трябваше да се измъкне от кашата, в която се бе забъркал.
Отвори една търсачка и въведе „Международен наказателен съдии“. Излязоха няколко резултата, включително и официалната страница на институцията. Влезе в сайта и започна да търси делото за световната криза. Отвори се страница със съобщението, че предварителното изслушване е насрочено за 15 часа днес, в Залата на петстотинте в „Палацо Векио“ във Флоренция. Това бе всичко, което му трябваше, за да действа.
Бързо изключи лаптопа. Съзнавайки, че ще трябва да ускори хода на събитията, за да се освободи възможно най-скоро от капана, който му пречеше да действа, историкът се взря в спътницата си.
— Имам план — каза той. — Слушай внимателно…
LIX
Тихият шепот на множеството замря, когато една странична врата се отвори и съдебният секретар, облечен в официален костюм, изникна от нея. Със сериозно изражение той прекоси червения килим, който покриваше пода на залата, и все така тържествено се качи на трибуната, за да се обърне към присъстващите.
— Всички да станат! — гласът на секретаря отекна в залата.
— Почитаемият съдия Аксел Сит ще ръководи заседанието.
Той замълча и в залата се разнесе шум от местенето на столове и движенията на хората, които се изправяха. Висок слаб мъж с черна тога, спускаща се до глезените му, влезе в залата с бавна отмерена крачка и тържествено се качи на подиума, над който се издигаше статуята от карарски мрамор на папа Лъв X, благославящ с вдигната деница. На подиума имаше маса и кресло, в което се настани мъжът с тогата. Съдия Сит беше световна знаменитост поради отговорностите си в Европейската комисия и появата му бе съпроводена от светкавици на фотоапарати, които се проточиха цяла минута. Репортерите се укротиха едва след като съдебният секретар направи знак на карабинерите.
В Залата на петстотинте, голямата зала на „Палацо Векио“ — седалище на общинската администрация на Флоренция, внезапно настъпи тишина. Прекрасно владеейки изкуството на драматичните паузи, съдия Сит остана мълчалив няколко секунди. Погледът му обходи фреските на Вазари[120], които украсяваха високите стени с изображения на победата на Флоренция над Пиза и Сиена, и няколкото бели статуи, сред които "Геният на победата“ от Микеланджело. Залата на петстотинте, построена по заповед на самия Джироламо Савонарола[121], бе най-голямата зала в Италия, използвана от гражданската власт.
120
Джорджо Вазари (1511–1574) — известен италиански живописец, архитект и писател. — Б. пр.
121
Джироламо Мария Франческо Савонарола (1452–1498) — италиански свещеник от Доминиканския орден. — Б. пр.