Вълнението в залата все още не беше утихнало и Карло дел Понте трябваше да направи кратка почивка, за да изчака да отмине. Накрая даде знак на хората си и на екрана се появи ново лице, което породи още по-голяма суматоха.
— Последният заподозрян за престъпления срещу човечеството и Втората Голяма депресия е този човек. — Той повиши глас, за да надвика шума. — Барак Хусейн Обама!
Вълнението в големия салон на Стария дворец беше огромно и съдия Аксел Сит бе принуден да се намеси удряйки няколко пъти с чукчето по масата, за да въдвори ред.
— Тишина! — извика Сит. — Тишина! — Отново удар с чукчето. — Тишина или ще наредя незабавно да напуснете залата! Тишина!
Когато врявата стихна до шепот, съдията сметна, че са изпълнени минималните условия, за да може изслушването да продължи, и даде знак на прокурора.
— Благодаря, Ваша Светлост — каза Карло дел Понте, обръщайки се отново към лицето на екрана, — Президентът Барак Обама не носи отговорност за колапса от 2008-а, тъй като по онова време не е заемал сегашната си длъжност. Но носи за последвалата Втора Голяма депресия чрез действията и бездействията си. Той запазва наследника на Алън Грийнспан.
— Бен Бернанке, начело на Федералния резерв. Това е човекът, който позволява раздуването на балона с недвижими имоти, като не предприема необходимите действия, и по време на неговия пик дръзва да твърди, че няма никакъв балон. Господин Бернанке, заедно с Ханк Пол сън, иска от Конгреса седемстотин милиарда долара, за да измъкне банките от кризата, която самите те са предизвикали, прехвърляйки по този начин грешките на частния сектор към държавната хазна. Като награда тази блестяща инициатива, президентът Обама го остава на поста му.
Салонът отново се оживи, но този път бързо утихна.
— И сякаш това не е достатъчно, президентът Обама избира за свой главен икономически съветник нашия приятел Лари Съмърс заподозрян по това дело за престъпления срещу човечеството заради главната роля, която изиграва в приемането на закона за дерегулация на дериватите. След това президентът Обама назначава за финансов министър по време на кризата президента на Нюйоркската банка на Федералния резерв Тимъти Гайтнър — човек, помогнал на Голдмън Сакс" да спечели пари от ипотеки. Президентът Обама одобрява за президент на Федералния резерв господин Уилям Дъдли — главен икономист в „Голдмън Сакс“, един от авторите на прочутия текст, защитаващ дерегулацията на дериватите. Обама избира за председател на Комисията на пазара с фючърси господин Гари Генслер, бивш служител на „Голдмън Сакс“, който помага за отмяната на регулацията на пазара за деривати.
Прокурорът от Международния наказателен съд замълча за момент, за да успеят хората в залата да осмислят тези факти.
— Тоест Барак Обама назначава вълци да пазят агнетата — заключи той. — Той е избран с обещанието за промяна, но всъщност не прави нищо. Избира за регулатори на пазара същите хора, които са отменили ограниченията, и резултатите никак не са изненадващи. По време на мандата му никой не е съден, нито е започнато разследване за откриване на виновниците. Още по-лошо — президентът Обама не издава нито един закон, който да промени бонусната система на банките, която е причина за самоубийственото поведение на много от тях. Не предлага закон, който да възстанови разделението между обикновените и инвестиционните банки, предвидено в отменения закон „Глас-Стийгъл“. Не прави нищо за регулацията на пазара на деривати и други сложни финансови инструменти, които са преките виновници за кризата. Не задължава големите банки да се раздробят на по-малки единици, за да избегне съществуването на банки, за които се казва: „Прекалено големи, за да ги оставим да фалират“. Всъщност истината е, че по време на кризата банките дори стават по-големи заради сливанията. Джей Пи Морган“ се разраства с покупка на „Биър Стърнс“; „Банк ъф Америка“ купува „Мерил Линч“, „Уелс Фарго“ достига космически размери с придобиването на „Ситигруп“. Тоест всички предпоставки, които са довели до колапса от 2008-а, остават непроменени. Всички. — Направи театрален жест към снимката на екрана. — Президентът Обама, Ваша Светлост, заема почетно място в нашия списък с обвиняеми и затова е посочен в този процес.
След лек поклон Карло дел Понте се отправи към масата на обвинението и седна на мястото си. За един дълъг миг в залата се възцари пълна тишина; после публиката сякаш излезе от транса, в който бе изпаднала, изправи се на крака и бурно аплодира речта на прокурора.