— Вижте, бях арестуван погрешка — обясни португалецът. — Дори не съм грък, както знаете. Щях само да мина по улицата и…
— Тишина! — сряза го дежурният на развален английски. — Ако имате нещо да кажете, направете го пред съдията. Не съм тук да си говорим.
Служителят записа последните данни за задържания и когато приключи, го предаде на един надзирател. Полицаят хвана Томаш над десния лакът и го поведе по коридорите на участъка до помещение, чиито стени представляваха решетки, спускащи се от тавана до пода, като клетките в зоологическа градина. Пъхна ключ в ключалката на една килия, отвори вратата и бутна Томаш вътре.
Португалецът все още свикваше с новата обстановка, когато доведоха професор Маркопуло и го хвърлиха в килията с още двама мъже. Имаше общо десет души, наблъскани в тясно пространство c две легла и една тоалетна чиния; килията, изглежда, бе предназначена за двама затворници, но заради протестите и последвалите ги сблъсъци управленията бяха препълнени.
— Как вървят нещата? — прошепна Томаш на новодошлия.
— Добре ли се отнесоха с вас?
— Като към принцеса — отвърна гъркът иронично. Той огледа килията. — Ще се оплача от този апартамент. Няма джакузи.
На португалеца не му беше до шеги и не се засмя; ситуацията беше достатъчно неприятна. Кимна към мъжете около тях.
— Видяхте ли с кого ни затвориха? Типовете, които предизвикаха безредиците.
— Шшшт! — изсъска археологът, разтревожен да не привлекат вниманието им. — Те са анархисти. Не се забърквайте с тях.
Томаш замълча. Вече ги бе виждал в действие и знаеше, че са способни да стигнат до крайност. Заради онова, което бяха сторили на протеста, трима души бяха загинали от задушаване, но както изглежда, това не тревожеше съвестта им.
— Какво ще стане сега? — прошепна той, сменяйки темата.
— Ще ни представят на съдията?
— Да. Утре или по-късно.
Отговорът изненада португалеца.
— Сериозно? Ще трябва да прекараме нощта тук?
— Със сигурност. Задържаните са много и изслушването им в съда ще отнеме време. Трябва да сме търпеливи.
— Мислите ли, че мога да разговарям с посолството на моята страна?
— Когато ви позволят. — Невъзмутим, гъркът въздъхна шумно. — С толкова много работа се съмнявам, че ще е скоро.
Професор Маркопуло се облегна на стената и се свлече надолу, като приклекна на пода. Чакането щеше да е дълго и не си струваше да си хаби силите. Осъзнал, че трябва да прояви търпение, Томаш последва примера на колегата си и се плъзна към пода, за да клекне до него.
Вечерята се състоеше от толкова отвратителна помия, че професор Маркопуло отказа да яде. Вместо това тикна две банкноти от по двадесет евро на дежурния и онзи се върна с найлонова торбичка и бутилка бяло вино. Макар и напълно по вкуса на гърците, с които споделяха килията, виното леко накиселяваше, което го правеше непоносимо за небцето на Томаш Храната обаче го изненада приятно — две порции мусака, която му напомни емпадаото[18], което майка му приготвяше, когато беше дете.
Докато довършваха получената с подкуп вечеря, надзирателят отвори вратата на килията и бутна вътре още един задържан. За всеобща изненада, новодошлият не приличаше на демонстрант. Имаше руса разрошена коса и панталони на бели и сини райета. По-важното бе, че носеше бяла тениска с кръгла черна емблема на гърдите. Това бе символът на „Маншафт“ — националния футболен отбор на Германия.
Появата на новодошлия предизвика шепот сред мъжете в килията. Анархистите размениха няколко думи и един от тях се обърна към русия с тениска на бундестима.
— Deutsch?
Като чу думата, която го идентифицира, погледът му светна.
— Jawohl[19].
Утвърдителният отговор надигна нова вълна шушукане сред останалите задържани.
— Какво правиш тук? Дошъл си да се присъединиш към протестите?
Германецът повдигна вежда, сякаш това предположение само по себе си бе най-абсурдното нещо, което е чувал.
— Аз? В никакъв случай!
— Тогава защо те арестуваха?
— Вървях към Партенона, когато се натъкнах на тълпа от хора, които хвърляха камъни по витрините и обираха магазините. Изведнъж се появи Polizei[20] и задържа всички, които бяха там. Просто бях арестуван, докато разглеждах забележителностите.
Отново се размениха реплики на гръцки с възбуден, разгорещен тон. По някое време анархистите, изглежда, стигнаха до съгласие и се размърдаха; те свирепо запристъпваха към мъжа и го обградиха.
18
Ястие, разпространено на Пиренейския полуостров и в Южна Америка. Между два пласта тесто се нареждат месо или риба, след което се запича в тава. — Б. пр.